Най-важен е вкусът на Земята, но с него не трябва да се прекалява. Нашата мисия не е да изядем Земята си, а да поддържаме хармонията на земния живот. Затова само опитваме.
Всичко на този свят е взаимно свързано. Добрите неща могат да се усетят по техния вкус, аромат, цвят, температура, тегло – добрите за нас. Важно е да не прекаляваме със своята собствена мяра. Лакомията съдържа сама в себе си наказанието: като в случая за онзи цар, Мидий, който поискал от съдбата да му позволи всичко, до което се докосне, да се превръща в злато. Няма начин, сигурно е умрял от глад и от жажда.
Но този случай е бил много, много отдавна и сега е добре забравен.
Единственото правило, което трябва да следваме, когато опитваме живота, е да не надценяваме ресурсите на живота така, както съществуват за нас, дори и когато се предоверяваме на Мрежата да възстанови живота за нас. Онова, което се смята за красиво във физическото ни съществуване, е самият живот. Просто не бива да го изчерпваме до края, защото Средната земя не е безкрайна.
Но това вече е писано другаде, сега само допълваме идеята за вкусовете на света.
И НЕ Е КРАЙ.

Ключови думи: рецепти, ГеА, истории, кулинарно, опитвачките