Омар Хаям е толкова голям учен за времето си, че изгражда астрономическа обсерватория в Исфахан, създава карта на звездното небе, изчислява дължината на годината, създава метод за решаване на кубични уравнения... Ала остава в историята най-вече с поезията си.

Чудно ли е това? След като прочетем рубаите му, потопим се в сладостната нега на опиянението с вино и любов, докоснем се до дълбоката му мъдрост за суетата на нашето битие, ще разберем, че не е.

Защото в науката винаги се появяват нови и по-точни открития. Но голямата поезия си остава вечно голяма и никой не може да я направи по-добра.