Тъмните реки на сърцето

Автор: Дийн Кунц

Коментари: 1

Издател Плеяда
Брой страници 576
Година на издаване 2000
Корици меки
Език български
Тегло 370 грама
Размери 0x0
ISBN 954-409-195-5
Баркод 954-409-195-5
Категории Трилъри, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги

Мъж и жена-всеки е потаен и загадъчен,но и двамата са самотници и бегълци.Преследва ги тайна и могъща организация,която с всеки изминал ден разширява обсега си на действие.Жената е издирвана заради информацията,която притежава,а мъжът-заради желанието си да помогне на случайната си спътница.Агентът,оглавяващ издирването,е обзет от манията да направи света съвършен.Има достъп до правителствената база данни,до системи за наблюдение и футуристични оръжия,и е всесилен и непобедим.Но мъжът и жената намират сили да се изтръгнат от кошмарното си минало и отчаяно се борят да оцелеят и да спасят човечеството от диктата на обезумели фанатици.

от Спеченега / дата: 17 мар 2017

***СПОЙЛЕР

Ако с "Непознати" (1986г) Кунц става истински писател, то с "Тъмните Реки на Сърцето" (1994г) той става улегнал писател. Става наистина зрял, макар и без да напуска попрището на булевардната литература.

В "Тъмните Реки на Сърцето" освен стандартното вече за него безкрайно напрежение и милиони описателни детайли, започват да се появяват определени дикенсоновски (в нашата част на света биха били "вазовски" но всеки стъпва върху своята си класика) нюанси тук-таме, малки скептични но доволно проницателни коментарчета за света които се промъкват в пролуките на екшън фабулата.

Фабулата е, както си му е реда, баналност на квадрат--мъж с белег на лицето и мрачно минало се опитва да спаси мистериозна жена в която е влюбен, докато ги преследва лоша тайна държавна агенция.

Е, но ние не очакваме от тази жанър фабулата да е нещо различно--това не е нито космическа фантастика, нито постмодернизъм, примерно.

Макар… именно в тази книга се случва нещо прелюбопитно от структурна гледна точка. Докато главния герой (Спенсър), неговото куче, и Валери, мистериозната жена с която се вземат (естествено) бягат от лошите, главния лош (Рой)—убиец психопат работещ за тайната държавна агенция—също намира своята половинка в живота (Ив).

Психопатът Рой смята себе си за чувствителна и състрадателна личност изпълняващ своя дълг не само към цивилизацията, но и към вселената. И не дай боже да види примерно угрижено семейство което обсъжда как не им достигат парите—веднага ще ги издебне и застреля, и умилен до сълзи от своята добродетелност, ще им подреди още топлите трупове в трогателна картина на любов. Той ги е освободил от напрежението на живота им, ах колко е готин.

А ако е убил жена която има някакви очарователни черти—примерно перфектни уши или ръце—ще си вземе нещо за спомен и ще си го носи в кутийка да му се радва докато не се разложи, но никога няма да вземе всичко--все-пак е готин, и мисли и за другите.

"""После включи в контакта електрическата резачка, която бе донесъл от гаража, и освободи Джиневра от дясната й ръка. Внимателно я сложи в правоъгълна пластмасова кутия, върху друга мека кърпа, и затвори капака.

Искаше да вземе и лявата ръка, но почувства, че би било твърде егоистично да притежава и двете. Трябваше да остави едната ръка на тялото, така че полицаите, съдебният лекар и погр***лният агент да видят, че Джиневра е притежавала най-красивите ръце на света."""


Но ето че един прекрасен ден, докато се опитва да намери информация която да му помогне да хване и убие Спенсър и Валери, Рой е доведен от досаден колега на място където…среща своята половинка.

Ив също има специфичен подход към живота. Тя се преструва че просто работи като програмист за специалните служби, но самата тя също не е против да екзекутира някой ако мисли че това ще и донесе пари или друга облага. В живота и няма място за мъже и за непланирана страст--обаче като вижда Рой всичко се променя.

Рой и Ив отиват на вечеря, след която той решава да покаже на нея своята истинска, чувствителна, състрадателна същност, и в паркинга екзекутира женена двойка, за да им спести мъките в живота.

"""— Добър вечер — рече той и бръкна в кобура под сакото си.
Мъжът и жената го погледнаха и едновременно отговориха:
— Добър вечер.
В гласовете им прозвуча озадаченост, сякаш се опитваха да си спомнят откъде го познават.
— Усещам болката ви — продължи Рой, извади пистолета си и застреля мъжа в главата.
Вторият куршум улучи жената в гърлото, Но не я уби. Тя падна на земята и започна да се гърчи конвулсивно.
Рой мина покрай мъртвеца в инвалидната количка.
— Съжалявам — каза той на жената и отново стреля в нея.
Новият заглушител на беретата работеше добре. Февруарският вятър стенеше в листата на палмите и никой от трите изстрела не се чу на повече от десет крачки.
Рой се обърна към Ив Жаме.
Тя беше втрещена.
Той се запита дали не се е държал твърде импулсивно като за първа среща."""



Ив е покъртена, да, но не и ужасена, покъртена е в положителен смисъл, но не съвсем както Рой би искал. Тя е поразена не то дълбочината на състраданието му, а от непредвидимата власт която Рой има.

"""— Те отиваха на вечеря — развълнувано добави тя и започна да кара бързо и безразсъдно. — Обикновена вечеря. Нищо специално. И ти ги уби! Ей така. Очисти ги, не за да вземеш нещо от тях, нито дори защото те ядосаха. Направи го за мен. Единствено за мен. За да ми покажеш какъв си всъщност.
— Да, за теб. Но не само за теб, Ив. Не разбираш ли? Сложих край на две несъвършени съществувания и тласнах света сантиметър по-близо до съвършенството. И в същото време освободих онези двамата от бремето на този жесток живот и този несъвършен свят, където нищо не е такова, каквото са се надявали. Дадох нещо на света. И на онези нещастни хора. И никой не загуби.
— Ти си като вятъра — задъхана каза тя. — Като фантастична буря, ураган, торнадо. Само че няма кой да предупреди за появата ти. Ти притежаваш силата на бурята. Ти си природна стихия. Изникваш внезапно и безпричинно."""



Впоследствие връзката им става физическа—по техния изчанчен начин, разбира се. Секс за тях е Рой да седи облечен и да гледа докато Ив цяла нощ се подлага на мастурбационни ритуали с нарастваща сложност.

И тук Кунц показва че е цар на (булевардната )проза. Очевидно се е обзаложил със себе си че ще може да опише мръснишка сцена без нито веднъж да не спомене нещо мръснишко—а само чрез загатвания и метафори да накара читателя да си представи какво се случва.


"""Невероятното й тяло сякаш бе изваяно от скулптор и се зареждаше с енергия от неспирното, ритмично свиване и отпускане на мускулите, гърчене, мятане и тласкане. След като години наред бе експериментирала различни начини на самозадоволяване, Ив се радваше на гъвкавост, равняваща се на движенията на носител на златен олимпийски медал по гимнастика и карнавален акробат, съчетана с издръжливостта на впряг от северни кучета. Нямаше съмнение, че по време на усамотените си сеанси в леглото тя бе усъвършенствала всеки мускул на тялото си.
/.../
През третия час батериите на някои от любимите й играчки се изтощиха, скоростите на други се повредиха и Ив отново се отдаде на сръчността на собствените си ръце, които приличаха на живи същества. Ръцете й се движеха с такава трескава страст, че не можеха да се занимават само с едно от съкровищата на тялото й. Непрекъснато се плъзгаха по пищните извивки, масажираха и галеха различни прелести. Приличаха на двама умиращи от глад гости на разкошен коктейл, подготвен да отпразнува предстоящата битка между доброто и злото и разполагаха само с няколко ценни секунди, за да се натъпчат, преди всички да бъдат унищожени от взрива на слънцето.
Но слънцето, разбира се, не експлодира и най-сетне, макар и постепенно, онези несравними ръце забавиха ритъма и спряха. Ив се насити на тялото си."""



Тоест в този роман се появяват две влюбени двойки—положителния герой и героиня, и психопат и псхихопатка които искат да ги убият, а впоследствие ако може да станат господари на света. Това добавя измерение с което фабулата излиза от баналното и става по-игрива, и в някакъв смисъл—да, постмодерна, както един игрив мрачен титан като Иън Банкс или Мартин Еймис или дори Том Пинчън би подходил към темата, макар с много по-възвишени езикови еквилебристики, естествено.

Книгата завършва двусмислено—всеки поема по своя път и не знаем как приключват нещата с нито една от тези двойки.

Но едно е ясно—с тази книга Дийн Кунц успява да прекрачи в нов период на своето творчество—запазвайки трилър майсторството което постига от 1986г нататък—но сега вече в зрял вариант—с нюанси и модификации които липсваха преди.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg

Пълно име: Дийн Рей Кунц (Dean Ray Koontz) Роден в Еверет, щата Пенсилвания. Още по време на следването си в университета в Шипенбург започва да пише разкази и печели награда в конкурса на списание \"Атлантик Мансли\". Работи като координатор на прорами в помощ на бедните, преподава в училища, а после получава от жена си предложение, на което не може да устои: тя обещава да издържа мъжа си в продължение на пет години, през които той трябва да постигне успех като професионален писател, или завинаги да се откаже от литературата. До момента книгите на Кунц са преведени на 38 езика и издадени в общ тираж 200 милиона екземпляра. Седем от романите му са оглавявали класацията за бестселъри на вестник \"Ню-Йорк Таймс\". По романите на Кунц има заснети много телевизионни и кинофилми, в това число и \"Лицето на страха\".