За превода на български:
Има много неточности, които губят първоначалният смисъл вложен от автора. Редакторите са проспали изобилие от правописни и граматични грешки. Срещаха се и доста липсващи срички, че дори и думи. На места попадах на някои доста абстрактни думи, че дори и най-дебелите тълковни речници не се справиха с възложената им задача.
За автора:
Често прибягва към повторения. Добър пример е четвъртата книга "Пир за Врани", в която героите буквално трябваше да са си изяли устата до кроя на книгата. Такова препъване и прехапване на устата до кръв беше, че оставах изненадан ако се случеше на някой от героите в следващата глава. Най-често разбира се беше премятането на "мазен кичур коса" и от време на време "златна къдрица". Огромно изброяване на имена, знамена и прочие, които не винаги имат някаква важна роля в сюжета. Среща се и доста изписана излишна информация, чиято единствена функция е да служи като пълнеж. Въпросната информация бих опростил, ако по един или друг начин служеше за надграждането на емоционалната връзка между четеца и героя, но уви бе просто за обем.
За книгите:
Най-силните от поредицата са първите две. Това е лично мое мнение, разбира се! Най-слабата е четвъртата "Пир за Врани" - пълна е с излишни и безинтересни герои, между малкото значими. Първата половина от книгата се развива мудно и натоварващо. В "Танц с Дракони" също се забелязват техниките използвани в "Пир за Врани", но това може би се дължи на факта, че са писани гръб до гръб.
Въпреки изброените критики от моя милост, книгите определено си заслужават. Няма творба без кусури. Книгата има и не по-малко силни страни, които с удоволствие грабват четеца и успяват да задържат вниманието до самият край. Силно изградени и затвърдени герои, задоволяващо реалистична репрезентация на бруталността, която се корени в човешката същност. Запленяващия свят в който се води тази изкусна игра на тронове и много други тънкости, които заформят цялостта на историята.