"Плътта няма нужда от думи, те потребни са на душата и душата си доставя понякога това черезмерно удоволствие, граничещо със смъртен грях - словоблудството. Как различни излизат едни и същи думи, прошепнати с любов, одрезгавели от самота, смисълът им обаче остава същия. Красиви думи, които не означават нищо за този, които си служи с тях, но които могат да доведат до екстаз другия, за когото са предназначени. Да му дадат силата да се издигне в облаците, да достигне за ден дори щастието, после да го върнат обратно. Но видяла веднъж огромното безбрежие, душата вече не е същата при завръщането си, копнее тя отново да се издигне нагоре, още нагоре - там където от думи няма нужда, там, където има само красота и хармония."
Георги Т. Талев