В някакво си царство-господарство имали традиция. Ама то може и да не е било баш пък царство.'Щото властта била като нашата. Изборна. Традицията Х велявала, смени ли се правителството и тутакси боядисат статуята на националния герой. С цветовете на актуалната власт.
Смените ставали начесто и от многото пластове боя, първом пострадали подробностите. Потеряли се и дет' се вика, хвана ги липсието. Боя след боя, боя след боя. И паметника полека лекар, се обезформил. Изгубил се.
(Лекарите са хората, dead най-лесно се карат. Ле Кар. В местата за благи кавги. Слад Карниците. Ма туй нас въобще не ни Бриго А. и ний се връщаме на нашата история.)
Какъв е истинския цвят? Какво се крие под боята? Избухна спор. Всеки твърдял, че най-старата боя е неговата. След дълги препирни решили да... пардон, наели вещи люде. И тия, под лучите на прожекторите и жужението на камерите, дип, няма скрито покрито, наченали да свалят слой след слой. Като махнали и най-долната боя, отдолу нямало нищо. Въобще никакъв паметник нямало.
Пита се, какво ли е държало, държало боята? В ерекция? А де?
Ей тай история няма нищо, ама абсолютно нищичко овчо няма. С книгата ми. Ама ей тъй, да се направя на... На Творец същинский. Дето гледа с поглед свинский.
Ае, не помайвай се, 'ми вади кинтитите, земай и бегай да четеш!