Издател | Орфей |
Брой страници | 74 |
Година на издаване | 2005 |
Корици | меки |
Език | български |
Тегло | 185 грама |
Размери | 23x15 |
ISBN | 9548748509 |
Баркод | 9548748509 |
Категории | Българска поезия, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги |
МОЯТ РОДЕН ГРАД
1.
Подземни лечебни води
мият мозаични лица
на принцеси и светци.
Над земята
те утоляват жаждата на тъжни старци
и бездомни кучета.
2.
Вековните надгробни камъни
обрасли в бурени
са пожълтели зъби,
които се усмихват към небето...
3.
Обичам края на града.
Обичам да вървя по тая граница
между електричетвото и звездите
и в себе си да примирявам
двете воюващи империи.
Под мен са къщите на София -
квартални кучета, крайградски вади,
комините изхвърлят мрачни фуги -
пъклен орган -
свирят черни дробове на влакове,
мирише на озон и кокс. . . .
Когато скитам сам на края на града.
Когато идва срещу мен с вечерницата източният вятър-
аз зная - идва Краят на Града. . . .
4.
Небето е отворено.
Става течение.
Пожълтелите дантели на луната
старомодно се развяват.
Уж си тръгва тя,
а все остава.
Аз седя на тротоара
от сребро.
Зад гърба ми зее тъмен
вход на кръчма.
А край мен са разпиляни
стари книги, тайни книги -
аз не ги докосвам. . . .
Ето - идват
моите приятели -
махват ми с ръка
и отминават.
Ето - идва моята любима -
през сълзи ми се усмихва -
отминава. . . .
Ето месеците идват
и годините -
студено кимват -
отминават. . . .
Ах, единствено луната,
втренчена в лицето ми мълчи,
не иска да се махне.
Няма ли кой да затвори
тази проклета врата!
София 1980- 1999
Ключови думи: Вдъхновение за пролет
Все още няма мнения за тази книга.
Напиши коментарЩе бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]