Подвизите на Александър

Автор: Калистен

Коментари: 0

Издател Персей
Брой страници 178
Година на издаване 2005
Корици меки
Език български
Тегло 175 грама
Размери 20x13
ISBN 9549420116
Баркод 9549420116
Категории Исторически романи, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги

Хартиено издание

Наличност: НЕ
Доставка: не е в наличност

Цена: 5.50 лв.

Най-ранната хроника за живота на Александър Македонски. Делата на най-великия мъж от античността, видени през погледа на личния му придворен историк.

Калистен - историк или пиар на Александър

Александър Македонски е не само най-харизматичната личност от античността, но и една от иконите на съвременната цивилизация. В продължение на 24 века след като умира, ненавършил 33 години, той неизменно е вдъхновение за всички - държавници, пълководци и лидери като Цезар, Наполеон и Хитлер, жадуващи да завладеят света; историци и писатели; художници и бизнесмени; продуценти и режисьори; обикновени хора, желаещи да следват докрай мечтите си. В основата си много актуалната съвременна идея за глобализация принадлежи на него... Парадоксално и едновременно с това напълно логично е, че това преклонение пред Александър тръгва не от друго, а от най-ранната и най-оспорвана хроника за живота му, написана от личния му придворен историк Калистен. От една страна, това е парадоксално, защото "Подвизите на Александър" (Praxeis Alexandrou), дело на летописеца, са заклеймявани от по-късните историци като белетристика, като художествена измислица, имаща малко общо с историческата реалност. А от друга, напълно логично е - Калистен е не просто личен хроникьор, а по-скоро нещо като античен пиар, моделиращ добрия имидж на завоевателя и грижещ се за него.
В средата на 30-те години на IV в. пр. Хр. Александър Македонски наема Калистен за свой официален историограф. Летописецът е грък, роден в Олинт. Той вече се е доказал като историк - написал е летопис за Гърция от първата половина на века, както и на Питийските игри. Племенник е на учителя на Александър - Аристотел, чийто баща е придворен лекар на македонския цар Аминт III, дядото на Александър. Калистен съпровожда завоевателя по време на дългите му, нескончаеми походи, целящи не просто нанасяне на удар върху огромната и силна Персия, но и завладяване на целия познат тогава свят, изграждане на световна империя, подчинена на едноличната му власт.
През 327 г. пр. Хр., четири години след победата при Гавгамела, Калистен е осъден на смърт, обвинен в държавна измяна - най-вече затова че не подкрепя самообявяването на Александър за бог. Според по-късни историци като Плутарх и Ариан той е окован във вериги, измъчван и едва след това умъртвен. В тази развръзка има много трагическа ирония - човекът, представил пред света Александър като благороден и великодушен воин, става жертва на неговия необуздан нрав...
Но явно Калистен добре си е свършил работата, щом образът на Александър, който създава, се оказва много жизнен и привлекателен за поколенията.
Проф. Пол Картлидж, един от най-авторитетните съвременни изследователи на Александър Велики, смята, че вероятно основната задача на летописеца от Олинт е била да продава образа на Александър сред скептично, ако и не и враждебно настроените към него гърци. Затова на написаното от Калистен още тогава се е гледало по-скоро като на риторична възхвала на победоносния завоевател. Летописецът е имал за задача на всяка цена да представи Александър като герой. За това явно му се е плащало, но и самият той е бил убеден, поне до някое време, че македонският цар е роденият под щастлива звезда лидер, който има потенциала да изгради една световна империя. Образът на Александър, създаден от Калистен, е на почти митически герой - един нов Ахил, който се окъпва в слава, извършвайки нечувани подвизи, каквито никой преди него не е извършвал. Пред него се прекланят различни народи и раси. Армията му печели битки срещу далеч по-многочислени противници. Освен смел воин и гениален стратег Александър е благороден и интелигентен мъж, печелещ уважението и на враговете си.
Изследвайки живота и делата на завоевателя, историците се опират основно на трудовете на Ариан, Плутарх и Диодор. Но начинът, по който днес повечето хора си представят Александър, е тъкмо този, наложен от Калистен. Героичният и безкрайно обаятелен образ на завоевателя се предава през вековете и придобива романтичен ореол.
След смъртта на Калистен трудовете му тайнствено изчезват. Може би ръкописните свитъци са били изпратени в Гърция за преписване и обединяване. Няколко века по-късно се появява латински текст, за който се твърди, че е превод на изгубените съчинения. Изследователи смятат, че в основата му действително е залегнало написаното от историка, както и действителни писма на Александър до майка му Олимпия (Олимпиада) и учителя му Аристотел. Части от труда на Калистен са се съхранили в преписи или като цитати в други произведения или писма, както всъщност са достигнали до нас и други антични творби. Голяма част от историците оспорват авторството на съхранените през вековете няколко версии на "Подвизите на Александър". Смятат, че са плод на анонимен творец, когото условно наричат Псевдо-Калистен.
Хрониката действително представя целия живот на Александър Велики - от раждането до смъртта му, като очевидно Калистен не е могъл да напише за станалото след собствената му екзекуция. Намесата на по-късен анонимен автор (или автори) е безспорна. Но прави впечатление, че в първата си половина книгата звучи повече като историческо съчинение, докато към края си напомня повече художествено произведение с приказно-легендарни елементи и герои. Литературните изследователи имат сериозни основания да смятат "Подвизите на Александър" за първия исторически роман в световната литература. И все пак в книгата изцяло се запазва основният тон на представяне на завоевателя като смел и благороден герой. Едновременно с това се обяснява и земният му, а не божествен произход. Анонимният автор, сглобил и дописал запазените преписи и фрагменти от хрониката на Калистен, продължава линията на добър, а не "черен" пиар на Александър.
"Подвизите на Александър" са толкова увлекателни, че в различните си версии, варианти и интерпретации стават едно от най-популярните произведения през епохата на елинизма и Средновековието. Има версии на латински, гръцки, иврит, арабски, персийски, древносирийски, арменски и етиопски. Най-старата пълна запазена версия на хрониката е латинската от III в. сл. Хр. В настоящото издание е представен нейният превод.


Мнения за Калистен

Проф. Пол Картлидж:

Александър позволил само един скулптор да го извае от мрамор - гъркът Лизип, така както допуснал в свитата си само един официален историк - Калистен.

Прозвището "ласкател", с което в древността наричали Калистен (както и други като него), несъмнено било оправдано. Логичната последица от подобно възхваляване била създаването около образа на Александър на нещо като божествен ореол и индикации за власт свише.


Проф. Робин Лейн Фокс:

Надали може да се измисли по-красноречива илюстрация за рисковете около проникването в тайните на Александър от факта, че добре информираните очевидци лансирали пет различни описания за смъртта на неговия личен историк и придворен летописец.


Проф. д-р Богдан Богданов:

Александър не е завоевателят, а е представен като герой на ума и милосърдието...

Македонският завоевател се превръща в герой на една тиха сантиментална нравственост.


Все още няма мнения за тази книга.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg