В гранични времена се връщаме в смътната тревога на първия човек, който е погледнал към луната и е почувствал неясната, но болезнена тръпка към недостижимото. Дали животът тече, или стои на едно място, ние преминаваме през него. Идеалното движение било кръгово. На мен ми се иска да погледнем извън кръга с риск да нараним хармонията на идеалното.