Томчето с избрани стихове, излязло в престижната поредица Poesie на Галимар, показва не само какво е написал поетът, но и за какво не си позволява да пише. Минала през екстравагантни експерименти, претърпяла най-различни метаморфози и през последния половин век, френската поезия чрез творци като Пиер Остер показва, ме стойностното не признава моди и увлечения. Макар да обича да се шегува, че е написал твърде много /сто и петдесетина стихотворения/, Остер знае, че това, с което имаш шанс да останеш, е всичко, пътуващо през годините, необремененото от ефектности, отлитащи назад със самото време. Думите у този поет и преди пет десетилетия, и днес са едни и същи - в тяхната голота и първозданност - и само неповторимите изживявания на твореца ги правят различни и нови.