В книгата има много печатни грешки и изреченията от няколко реда на места губят смисъл.
Синдромът Портной
Автор: Филип Рот
| Издател | Колибри |
| Преводач | Мария Емилова |
| Брой страници | 224 |
| Година на издаване | 2013 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 224 грама |
| Размери | 20x13 |
| ISBN | 9786191502912 |
| Баркод | 9786191502912 |
| Категории | Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
|
|
|
След запознанството ви със "Синдромът Портной", ще се опитате да си спомните дали някога сте чели по-истерично забавен американски роман. На повърхността това е един фройдистки калейдоскоп от случки, илюстриращи какво значи да израснеш като евреин (с голям нос, голямо самолюбие и неутолима жажда за секс) в Америка през четирийсетте и петдесетте години на миналия век. Всъщност годината е 1966-а и Алекс Портной, вече напреднал в кариерата държавен служител, е на кушетката на своя психоаналитик, опитвайки се да извади на повърхността всичките си комплекси - едипов, за малоценност, сексуално-фетишистки.
Книгата изследва най-задълбочено какво е да живееш с родители, които те задушават с грижите си. Родителите на Алекс едновременно са го издигнали на пиедестал, и го критикуват безмилостно за всяка най-дребна негова постъпка. На трийсет и три години той още не е женен, донякъде заради притесненията на същите тези родители (Кога най-сетне ще се ожениш и ще ни народиш внуци?) И Алекс с най-порнографски подробности ни описва защо не се жени. Със същата порнографска откровеност той споделя своите обречени на провал любовни афери (главно с млади протестантки, за мъка на родителите му). По-голямата част от своя гняв на подрастващ евреин в доминирано от християни общество той изкарва на трите "шикси" (нееврейки), с които има връзки. Това обаче не е политически некоректен роман от женска гледна точка. "Синдромът Портной" по-скоро поставя на масата сериозния въпрос какво е да си човешко същество, а не просто американец с прикрепен определителен етикет.
Това е четвъртият и най-известен роман на големия американски писател Филип Рот, един от живите класици на съвременната литература. "Синдромът Портной" освен чисто литературния си статут на "комичен шедьовър", както го определят критиците, е и емблематична творба за времето, когато е публикуван (1969 г.). Сексуалната откровеност на романа е едновременно и продукт на сексуалната революция от шейсетте години на миналия век, и нейно вдъхновение. Ако съществуваше списък със задължителните романи, които човек трябва да прочете през живота си, "Синдромът Портной" щеше да фигурира в него на видно място.
Нито ми се видя истерично смешна, нито *комичен шедьовър*...и определено очаквах повече от *жив класик*...На моменти ми заприличваше на Буковски, но не на неговата висота :)...Изчетох я по-скоро на инат защото отдавна й се канех и бях слушал за нея...беше ми в графата с *Голия обяд* и *Бърни кълвача* Както казва тук един от коментарите - *И докато чакаш, тя свършва..*
Книгата е силно казано велика, но пък не е и никак лоша. Изданието обаче е тъпкано с невъобразими грешки.
@читателка,
доста самонадеяно е подхвърленото от вас "Книжката е доста далеч от шедьовър". тъкмо тая "книжка" е поставена на 52-о място в класацията на Modern Library за 100-те най добри романа на 20-и век.
"Синдромът Портной" далеч не само очакваната от вас "смешна книжка". под повърхността на вулгарния език, спомагащ за автентичността на разказа е много по-интересно и тъкмо там е интригуващата потентност на романа.
Хм, това съм го чувал, но не съм го чел.
"Ако съществуваше списък със задължителните романи, които човек трябва да прочете през живота си, "Синдромът Портной" щеше да фигурира в него на видно място" - да бе.. Според кой и според чии критерии, извинете? Книжката е доста далеч от шедьовър. Помня един-два по-забавни момента и толкоз..Дочита се единствено и само, защото е кратичка, а и все чакаш да дойдат обещаните комични моменти.. И докато чакаш, тя свършва..
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg
Американския писател Филип Рот печели Националната награда за художествена литература още за първата си книга „Сбогом, Колумб” (1959). „Провинциален живот” (1986) му носи Националната награда на критиците, а през деветдесетте години печели четири големи литературни награди: Националната награда на критиците за „Наследството”(1991) ,наградата ПЕН/Фокнър за „Операция лихвар” (1993), Националната награда за художествена литература за „Театър Сабат” (1995) и наградата Пулицър за художествена литература за „Американски пасторал” (1997). Следва Наградата на англоговорещата общност за „Омъжих се за комунист” (1989). През същата година получава Националния медал за изкуство в Белия дом, а през 2000 г. публикува „Петното” – роман, с който завършва трилогията си за идеологическите етноси в следвоенна Америка. За „Петното” Рот получава втората си награда ПЕН/Фокнър, както и британската награда У. Х. Смит за най-добра книга на годината. През 2001 г. е удостоен с най-високото отличие на Американската академия за изкуства и литература – Златния медал, присъждан на всеки шест години за цялостно творчество.
