Искам да разкажа за едно малко въздушно подразделение, което взе дейно участие и в двете фази на войната срещу фашистка Германия през периода 1944-1945 г. Повод за това е фактът, че действията на 73-то ято са отразени само в 17 реда в т. II на "Отечествената война на България". За героичните полети нашите самотни екипажи бяха наградени с ордени за храброст, някои дори повторно, а други бяха повишени в по-горен чин. Сега, след 60 години, не бих желал да искам нещо повече.
Много малко са архивните документи за дейността на това ято.То бе самостоятелно, пряко подчинено към щаба на Министерството на войната, който ни поставяше бойните задачи чрез щаба на въздушната ескадра на летище Враждебна, където бе базирано ятото. Но често в динамиката на първоначалните боеве от 8.Х. 1944 г. задачите ни се поставяха пряко по телефона. За изпълнението им екипажът (или командирът на екипажа) докладваше незабавно и устно на командира. Документите - фотоснимките и радиограмите - за разузнатото над противника оставаха за щаба, който ги искаше. Нашето малко ято нямаше деловодство, освен един писар войник. Ето защо в Държавния военен архив и щабовете на ВВС и МО трудно се откриват документи за личния състав и дейността на 73-то ято за далечно разузнаване. Особено оскъдни документи могат да се намерят за нашите полети, когато ятото ни от декември 1944 до юни 1946 г. се базираше освен на основното си летище Враждебна и на летищата Земун (Белград) в Югославия, Печ в Унгария, Нагканижа (близо до щаба на Първа българска армия), а след 10./.1945 г. и на Целтвейг в Австрия.

Полетите ни над тази голяма територия никъде не са отбелязани, освен в летателната книжка на някой летец. Засега са останали само две такива, без нанесени полети през II фаза на войната. Тогава не се водеше регистър на полетите. На различните летища и площадки основната грижа на командирите по места бе да се осигурят само самолет и екипаж за полет, храна и легло за личния състав. Основна командна връзка беше постоянно глъхнещият телефон.