Закуска в "Тифани"

Автор: Труман Капоти

Коментари: 4

Издател Колибри
Брой страници 120
Година на издаване 2005
Корици меки
Език български
Тегло 147 грама
Размери 20x13
ISBN 9545294051
Баркод 9545294051
Категории Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги

"Дължиш най-много на онези, които са ти давали увереност." – Туюман Капоти

"Тифани" е изключително изискан, скъп и прочут бижутериен магазин В Ню Йорк, разположен на Пето Авеню № 727, който се превръща в истинска легенда, и то В сВетоВен мащаб, след романа на Труман Капоти "Закуска в "Тифани" (публикуван през 1958 г.). Романът се превръща в знаковото произведение на големия писател и го прави жив класик.
Критиците твърдят, че дори да не беше написал нищо друго, Капоти би се наредил сред най-големите имена в световната литература само със своята "Закуска в "Тифани". Романът получава такава известност, че сега
бижутерийният магазин се рекламира чрез него и чрез едноименния филм по сценарий на Капоти. Изпълнението на Одри Хепбърн в "Закуска в "Тифани" се смята за най-доброто в цялата й кариера, филмът пожънва невероятен успех, отнася голям брой номинации и "Оскари" и се превръща в една от класиките на века.

Главната героиня Холи Гоулайтли (името означава "стъпваща леко") обича да ходи в Тифани, защото там всичко е тъй красиво. Холи, ефирна като името си, преминава през живота с лекотата на безименната котка, намерена от нея, но въпреки всички усилия да живее само в днешния ден тя носи неизбежния отпечатък на своето минало като всички хора на този свят.




Ключови думи: класика

от Ника / дата: 21 сеп 2016

А според мен това произведение е абсолютна боза пълна със скука. Някаква постоянна монотонност на действието от началото до края, която по-скоро ме изнерви, отколкото да ме развълнува. А след борбата ми с "Хладнокръвно" трябва със съжаление да призная, че Т.Капоти се оказа едно голямо разочарование за мен..

от Ли / дата: 14 дек 2015

И филмът и книгата са божествени, а за Одри Хепбърн да не говорим-перфектна.

от Нина / дата: 15 авг 2014

Екранизацията не ми допадна. Одри Хепбърн е велика актриса, на която мога сама да се възхищавам, но сякаш Холи не й се отдаде. Колкото до книгата, велика е.

от bookgirl / дата: 22 фев 2012

Филмът "Закуска в Тифани" се нарежда сред тези екранизации, които будят (да не кажа направо подпалват : ) ) интереса ми и ме провокират да прочета съответната книга. Казвали са ми, че краят на романа (а сигурно и доста други неща в него) е различен от този на киноверсията, но това не намалява желанието ми да се запозная с произведението на Капоти. Одри Хепбърн пресъздава блестящо образа на главната героиня - очарователна (въпреки недостатъците си), грабваща (на такава личност не можеш да устоиш, просто я следваш като хипнотизиран), ярка като пламък (способна е да преобрази и оцвети живота ти за един миг, но и също толкова бързо да излезе от него, оставяйки след себе си тъпа, сива празнота) и вдъхновяваща. Май успешно покрива критериите за муза, а? С такова момиче на човек никога няма да му е скучно : ) Пол, писателят, който се влюбва в нея, си прекарва меко казано незабравимо в компанията й. Като се сетя на какъв купон го покани, започвам да се хиля. Мацката, дето си се смееше сама със собственото си отражение, а после, ревейки, му се обясняваше, направо ме разби. Да не говорим за подпаления тюрбан, за хората-табуретки, мъжките часовници върху дамски глезени, нескопосаните свалки и злия съсед-японец (Мики Руни е великолепен в тази роля!), който, миличкият, от тая дандания не можа да си извърши чаената церемония. Освен на забавните ситуации, в които Холи поставя Пол, ставаме свидетели и на романтични такива (без да са клишета или презахаросани). Първата им истинска среща уцелва право в десетката и е от тези неща, които се помнят цял живот с усмивка и трепет. А финалната сцена си е класика. Котето "Cat" допринася много за нея : ) Е, тук положението става наистина много захарно, чак лепне, но това не накърнява ни най-малко достойнствата на филма. Нито пък неговия чар. Като прибавим към всичко споменато виртуозната музика на Хенри Манчини, човек просто не може да устои да не посегне към романа на Труман Капоти : )

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg

Тя е е Холи Гоулайтли.


Тя е самотна пътничка, която търси себе си и го прави толкова несръчно, лековерно, наивно, сантиментално, смешно и до болка тъжно... Но го прави го с упоритостта на човек, който вярва, че там някъде има място като „Тифани“.


Красиво място, което да те накара да се чувстваш щастлив и спокоен.


И в това търсене Холи е като ураган, който оставя след себе си хаос и разбити мъжки сърца.


Едно дете, едно момиче, една жена, вечно лутащи се в живота.


 "Тя беше все още на стълбите, но вече на площадката и подстриганата ѝ по момчешки коса светлееше: бели, руси и рижави кичури. Беше топла нощ, почти лятна, и тя носеше черна лека рокля, черни сандалети и перлен гердан плътно по шията. Колкото и да беше изящна и тънка, тя лъхаше на здраве, излъчваше свежестта на сапун и лимон и внушаваше бодростта, която струи от лицата в рекламите за овесени ядки, а бузите ѝ руменееха. Имаше голяма уста и вирнато носле. Тъмни очила закриваха очите ѝ. Това лице не беше детско, но още не беше и женско.


 „Не искам да спя,


не искам да умра,


искам само да скитам


из небесните пасбища.“


 Из „Закуска в Тифани“ – Труман Капоти


Разбира се, не трябва да се пропуска и екранизацията на тази книга с култовото участие на Одри Хепбърн.

Любина Йорданова, Хеликон Русе

Покойният писател Джон Гарднър е казал, че идеално измислената история провокира или „отключва” някоя несбъдната мечта у четящия /dream англ. мечта, сън и др./. Интересна мисъл, нали?! Истината е, че ако се „събуждаш” често докато четеш, значи авторът не си е свършил добре работата.


Е, Труман Капоти и неговата „Закуска в Тифани”, са точното потвърждение, че тази теория има своите основания. Сега, 30 минути след последната страница на романа, все още съм „вътре” в него и не зная дали сънувам или съм будна. Холи  Гоулайтли, фигурата, върху която се фокусира разказвачът, изглежда толкова реална за мен, че ми е трудно да повярвам, че тя не е в Ню Йорк точно в този момент и не буди някой посред нощ, понеже отново си е загубила ключовете. Малко на брой са произведенията, които докосват точно по този дълбок начин. Уникалността и ексцентричността на Холи са нейният истински чар. Този свободен дух и силен емоционален заряд, които Гоулайтли носи я прави скъпа за всеки, докоснал се до нея, включително и за този, от чието име се води повествованието. И въпреки шумните запои вечер, книгата те превзема със своята тиха тъга. Не е лесно да осъзнаеш, че Холи няма да открие /където и да било по света/ своята „Тифани”. Гоулайтли остава сама, но още по-лошо е, че остава самотна. Причината се корени дълбоко в нея – онова безумно „проклятие” –  на „скитащата душа”…

Труман Капоти е един от най-награждаваните писатели и то още приживе /за разлика от много други автори/. В неговите творби не само героите „оживяват”, но той вдъхва живот и на Ню Йоркските квартали от средата на 40-те години на миналия век.

Веселина Желева, Хеликон Бургас

Труман Капоти (1924-1984) е роден в Ню Орлианс в семейството на чиновник и 16-годишна кралица на красотата. Баща му обаче не се задържа дълго на една работа и постоянно търси нови възможности за изява. Младият Труман израства при роднини в Алабама и неговото приемно семейство му служи като модел за много от образите, които описва по-късно. Майката на Труман се омъжва повторно за заможен бизнесмен и Капоти се мести в Ню Йорк, като приема името на втория си баща. В детските си години бъдещият писател се сприятелява с Харпър Лий, авторката на „Да убиеш присмехулник", която го използва като прототип за образа на Дил в световноизвестния си роман. Капоти написва първите си разкази на осемгодишна възраст и публикува в престижни списания, за което е удостоен с голямата награда за кратка проза на името на 0”Хенри. От този момент нататък Капоти познава единствено успеха и се превръща в едно от най-големите имена на американската литература. Автор е на романите „Други гласове, други стаи", „Закуска в „Тифани", „Арфата на тревите", на много разкази, киносценарии, а също така на „Хладнокръвно" - документална история на едно от големите американски убийства, първообраз на жанра „истински престъпления". Неговата визитна картичка е изяществото на езика, мекотата на повествованието, проникновените образи, в по-голямата си част почерпани от неговия собствен живот.