Кюрдският народ е един от най-древните народи на земята. Неговата родина - Кюрдистан - е разположена в западните части на Азия, в района на Средния изток. След Първата световна война тя продължава да е разделена между четирите съседни държави -Ирак, Сирия, Турция и Иран. Населението й наброява около 24 млн. души.
Кюрдският народ има свой майчин език - кюрдски - един от най-старите, принадлежащ към иранските, и се отнася към голямото семейство на индоевропейските езици. Богато е културното и литературното наследство на кюрдите и особено интересен и разнообразен е техният фолклор. В историята на кюрдската култура и литература са известни много имена: Али Харири (р. 1009 г.), Молла Джазири, Факи Тирани (р. 1302 г.), големият философ и поет Ахмед Хани (1650-1706). Популярна е епическата поема на Ахмед Хани, озаглавена "Мам и Зин", смятана за кюрдската "Илиада". Тя разказва историята и трагедията на една любов между принцеса Зин, сестра на владетеля на Ботан (район в днешен Турски Кюрдистан), и Мам - син на един от ратаите на владетеля. Руският ориенталист академик Урбили пише: "Задачата му (на Ахмед Хани) е била извънредно трудна. Той е син на един народ, който не притежава своя държавност, поради което е бил забравен от историята, но допринесе много за културата на Ориента."
От съвременните автори блестят имената на Хаджи Кадър Кои, смятан за патриарха на кюрдската патриотична поезия от XIX век, Горан - член на Съвета на световния мир, Ибрахим Ахмед, известен и като политическа личност, Пирамерд, Бекас, Джагър Хуен и др.
Кюрдският фолклор е богат с много поеми легенди, разкази за живота, борбата, традициите, обичаите на кюрдите, красотата на природата и планините, която всеки кюрд с чувство на гордост споменава.