Цялата вселена ми обажда
колко ми е тъжно и горко.
Аз съм дребна и досадна сажда
в будното и огнено око.
Но и с окончателното мото
"Всичко мирско чезне в пух и прах"
съвсем вярно си звучи животът
даже през фалшивия ми смях.
Дявол знае дали има щастие.
Може би. На Господа напук.
Аз чета света като фантастика
и не искам да го зная друг.