Мирослав Кърлежа (1893-1981) е възприеман и като "най-хърватския хърватски писател" и като образец на хърватския европеизъм. Книгата е опит не да раздвои, а да "сдвои" тези два писателски образа, разглеждайки ги през призмата на една феноменална творческа пристрастеност към междутекстовостта и междуезичието.
Монографията осмисля междутекстовостта в "Глембаеви" и "Завръщането на Филип Латинович" като "кърлежианския" начин за критика на езика и културата във време, в което, според самия писател, "инфлацията на думите взема невиждан размах, повличайки със себе си на борсата на понятията постоянна девалвация на значенията".