Идентичността и признаването са станали почти клишета в съвременната социална теория и политическа философия. В тази книга аз разклащам инерцията на дискурсивното им всекидневие и преобръщам установените им значения. Това става чрез критика и преработка на някои от оснобните теоретични позиции, трасиращи съвременния дебат - позициите на Хабермас, Хонет и Тейлър. Не е нужно чрез нормативната аксиома за егалитарност и реципрочност да редуцираме признаването до "равно" или "дължимо признаване", нито пък е нужно да мислим идентичността като нещо предпоставено - и съответно Зависимо от нормативни, културни и т.н. контексти. Тезата тук е, че идентичността е непосредствен залог в актуална борба на сили. Дори контекстите на нашите действия - културни, нормативни, юридически и т.н. -също са ефекти на свободата ни, т.е. на актуалната ни сила. В крайна сметка предлагам една нова философска теория, според която свободата и признаването са интерактивните извори на идентичността.. Корените на тази теория са прагматистки, но в тях е влята Ницшеанска кръв.