Бих прочела тази книга повече от 1 000 пъти. Много ми харесва.
Антон и Точица
Автор: Ерих Кестнер
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Пан |
| Брой страници | 138 |
| Година на издаване | 2006 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 106 грама |
| Размери | 20x13 |
| ISBN | 9546575674 |
| Баркод | 9546575674 |
| Категории | Литература за деца и юноши, Книги |
Всъщност Точица се казва Луиза. През първите си години тя никак не
растяла, затова я нарекли Точица. Продължили да й казват така,
дори когато тръгнала на училище. Нейните родители са постоянно заети
и не й обръщат много внимание. Добре, че Точица има с кого да си играе -
Антон живее наблизо, а с него винаги е интересно. Антон умее много неща. С такъв приятел можеш да се впуснеш в най-вълнуващо приключение.
Ключови думи: Литература за 6 клас, Задължителна учебна литература
Вече си купих тази книга сега ще я чета.
Да се върнем в детството с най-хубавите златни страници!
Страхотна книга !!! Чете се на един дъх. Ерих Кестнер е страхотен писател. Има добри размишления към всяка глава и я препоръчвам на всеки !!! :))
Да,права си на мен тази книга също ми хареса.Това е една много поучителна история,която може да се прочете и от по-големи хора.
Тази книга е много интересна. когато я прочетох разбрах че няма нищо по важно от приателството ако някой от вас я е чел съм сигорна че му е харесала защото тя е много интересна защото Точица е много весела.А на вас хареса ли ви ?Е надявам се да ви е харесала защото е много интересна.............
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Ерих Кестнер (на немски: Erich Kastner) (1899-1974) е един от най-четените немскоезични писатели на XX век - лирик, белетрист, сценарист и сатирик, автор на популярни книги за деца.
Роден е в Дрезден в Кралство Саксония и израства в дребнобуржоазна среда, в семейството на майстора-седлар Емил Кестнер и домашната прислужница Ида Аугустин. По-късно майка му работи като фризьорка, за да подпомага семейния бюджет. През целия си живот Ерих запазва най-нежно отношение към нея.[1]
През 1913 г. постъпва в педагогически колеж в Дрезден, но напуска през 1916 г., малко преди да завърши своите учения. В 1917 г., още ученик, Кестнер е мобилизиран и като артилерист участва в Първата световна война. Завършва гимназия с отличие и получава за това "Златната стипендия на град Дрезден". Следва литература, история, философия и театрознание в Лайпциг, като дори успява да защити докторска дисертация. После се преселва в Берлин, сътрудничи на редица вестници със стихотворения, репортажи и рецензии и си създава име на блестящ хуморист и сатирик, както и на проникновен писател за деца.
След края на Втората световна война Кестнер отива в Мюнхен, където заедно със завърналите се от емиграция приятели основава литературното кабаре "Ди Шаубуде" - за него написва множество песни, оформили модерния немски градски шансон.
Роден е в Дрезден в Кралство Саксония и израства в дребнобуржоазна среда, в семейството на майстора-седлар Емил Кестнер и домашната прислужница Ида Аугустин. По-късно майка му работи като фризьорка, за да подпомага семейния бюджет. През целия си живот Ерих запазва най-нежно отношение към нея.[1]
През 1913 г. постъпва в педагогически колеж в Дрезден, но напуска през 1916 г., малко преди да завърши своите учения. В 1917 г., още ученик, Кестнер е мобилизиран и като артилерист участва в Първата световна война. Завършва гимназия с отличие и получава за това "Златната стипендия на град Дрезден". Следва литература, история, философия и театрознание в Лайпциг, като дори успява да защити докторска дисертация. После се преселва в Берлин, сътрудничи на редица вестници със стихотворения, репортажи и рецензии и си създава име на блестящ хуморист и сатирик, както и на проникновен писател за деца.
След края на Втората световна война Кестнер отива в Мюнхен, където заедно със завърналите се от емиграция приятели основава литературното кабаре "Ди Шаубуде" - за него написва множество песни, оформили модерния немски градски шансон.
