"Пет пъти падни, пет пъти стани и назад не се обръщай!" - така ме учеше баща ми, а самият той не го изповядваше. Погледът и сърцето му бяха все в миналото, там където беше оставил неосъществените си мечти, както и повечето хора от поколението на 20-те и 30-те години.
Паметта е нещото, което ни кара да запазим човещината в себе си. Да помним откъде идваме, да сме благодарни на хората, били около нас и да не се отричаме от това, което сме направили. Баща ми съхрани паметта си до края. Нещо повече - искаше да я има и след него. Това е наследството, което ми остави.
"ПАМЕТ" е за всички, които носят в себе си трите "С"-та: страх, съчувствие и срам. Баща ми казваше, че който ги превъзмогне - забогатява. Тази книга е вярата ми, че "животът - това не са дните, които са минали, а дните, които сме запомнили".
От дъщеря му : Ваня Иванова