Пиеси/ Теодора Димова
Автор: Теодора Димова
| Издател | Жанет-45 |
| Брой страници | 278 |
| Година на издаване | 2006 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 325 грама |
| Размери | 20x13 |
| ISBN | 9544912746 |
| Баркод | 9544912746 |
| Категории | Драма. Българска, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги |
“Съществува един жанр в драматургията, който се нарича “комедия на ситуациите”. При Теодора Димова имаме “мелодрама на ситуациите”. Това е сблъсък на характери – има травестирани характери, които искат да бъдат едно, а в същото време са друго, а в някаква степен по отношение на другите хора се проявяват като нещо трето. И оттук идва един много важен момент – този сблъсък на характери, този сблъсък на ситуации и всичко останало се превръща в сблъсък на невъзможността за живеене. Може би от тази гледна точка Теодора Димова е онази в българската драматургия и проза изобщо, която от всекидневието черпи не живота, не неговото случване, неговото съществувание, а всекидневието е бавно, тихо и кротко, в някаква степен мълчаливо, умиране. Драматургичните думи на Теодора Димова на сцената прикриват смъртта на хората и характерите... Драматургичният конфликт в пиесите й е в това, че хората там уж се опитват да живеят, но колкото повече се опитват да живеят, толкова по-близо са до смъртта. В пиесите няма кървища и убийства, но има много душевна и духова смърт. Хора, които физически уж са живи, но душевно олекват, остават само плът и нищо друго... В пиесите й не се сблъскват хора, а по-скоро представи...”
Митко Новков
Все още няма мнения за тази книга.
Напиши коментарЩе бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Следват пиесите \"Стая №48\" , \"Ерикепайос\", \"Калвадос, приятелю\" - публикувана в \"Литературен вестник\", записана в БНР в блестящото изпълнение на Кирил Варийски. Следват пиесите \"Игрила\" (публикувана в сп. \"Глас\"), \"Платото\", \"Неда и кучетата\". През 1999 година последните три пиеси излизат в самостоятелна книга. През 2000 година пиесата й \"Стопър\" печели Първа награда на прегледа на Нова българска драма в Шумен и Специалната награда на името на Маргарит Минков на Третия национале конкурс по драматургия. Получава също и номинация за драматургия на Съюза на артистите за 2000. През 2001 пиесата й \"Замъкът Ирелох\" печели субсидия за постановка в надпревара с драматурзи от почти всички балкански страни. Участвала е в международни уъркшопи по драматургия във Варна, Будапеща, Охрид и Лондон.
Поставени пиеси:
\"Игрила\" - реж- Елена Панайотова, Театър \"Сълза и смях\" - 1999.
\"Платото\" - реж. Величка Нейчева, ДТ Кърджали - 2000
\"Стопър\" - реж. Георги Михалков, Военен театър 2000
\"Замъкът Ирелох\" - реж. Георги Михалков, Младежки театър 2001
През май 2001 излиза първият и роман \"Емине\". Поради огромния интерес към него предстои второто му издание от ИК \"Жанет -45\". Ето и някои от отзивите за него:
\"... това е история,в която можеш да огледаш себе си,написана на език,който да припознаеш,със запомнящи се образи,които да заобичаш,за да се върнеш обратно и да я прочетеш още веднъж,както се препрочитат любими книги. Важен за българската литература роман. \"
Силвия Чолева, Литературен вестник
\"... Първият роман на Теодора Димова ,досега известна единствено като авторка на пиеси,още на пръв поглед обещава да бъде събите в най-новата ни литература. \"
Милена Кирова, в-к КУЛТУРА
\"... ЕМИНЕ има зрял романов стил. Неговата аналитична вглъбеност,лиризъм и патос отправят съм едно женско Аз,което мъчително узнава същността си на фатална жена /или по-точно на жена-фатум/ обречена да пресича времена, пространства, мъже... Това е книга за неведомото у нас, за чупливостта и устойчивостта ни. Книга за раздвояването, чрез което постигаме единството си. \"
Пламен Антов, в-к КАПИТАЛ
\"... В ЕМИНЕ потокът от увереност в измисления свят и от съмнения към ставащото наоколо се оттича в сякаш безкрайни изречения, с ритъма на вдишването и издишването,съсредоточено,внимателно и деликатно,като че ли избягвайки да стигне точката,за де не прекъсне някакъв живот. \"
в-к \"Стандарт\"
\"Яна Илинда - така Теодора Димова е кръстила героинята на дебютния си роман ЕМИНЕ. Ако повториш името няколко пъти,мелодията му отначало ще те замае, а после ще те успокои,все едно,че изричаш мантра. Точно така действа всяка прелистена страница от книгата на Димова. Увлича те все повече и повече,докато стигнеш задъхан до последния лист.... \"
Елена Кръстева, в-к МОНИТОР
\"Според книгоразпространителите ЕМИНЕ е хитово заглавие на пазара. В този факт няма нищо учудващо,защото Теодора Димова е вече утвърдено име в българската драматургия. \"
в-к ДНЕВНИК
\"Чуйте тези имена: Яна Илинда,Силян,Мина... И това стига,за да усетим специфичната езическо - православна мистика на ЕМИНЕ,първият роман на Теодора Димова. Наложила се като драматург /Игрила, Стопър и др/ авторката обяснява,че романът й е нереализирана пиеса,която упорито търсела своята форма. Вероятно екстремната чувствителност на героите не е могла да се затвори в диалози ирамки; преляла е в нагнетения,увличащ поток на съзнанието в ЕМИНЕ. \"
Биляна Курташева, сп. ЕГОИСТ
