Съветските подводници (бел. авт. - от Втората световна война) превъзхождат чуждестранните от своя клас по скорост на хода, а по далечина на плаване в надводно положение отстъпват само на германските и безусловно разполагат с най-мощно въоръжение. Но при анализа дори на най-общите им елементи се забелязва значително изоставане по отношение на далечината на плаване в подводно положение, дълбочината и скоростта на потапяне. Ако продължим с анализа си по-нататък, ще се окаже, че върху качествата на подводниците огромно влияние оказват не тези елементи, които са фиксирани в справочниците и обикновено се поддават на сравнение, а други, пряко свързани с новите технологии. Към тях могат да се отнесат шумността, удароустойчивостта на приборите и механизмите, способността да се открива и атакува противникът в условията на слаба видимост и нощем, скритото и точно използване на торпедното оръжие и т. н. За съжаление нашите подводници към началото на войната нямаха съвременни радиоелектронни средства за откриване, торпедни апарати за стрелба, устройства за безме-хурна стрелба, стабилизатори за дълбочината, радиопеленгатори, амор-тизатори на приборите и механизмите, но за сметка на това се отличаваха с повишената шумност на механизмите и устройствата си. Не беше решен и въпросът за свръзката с подводница, намираща се в подводно положение. Практически единствен източник на информация за надводната обстановка за потопилата се подводница оставаше перископът... С други думи, недостатъците в техническите характеристики и в осигуряването на бойните действия, както и тежките условия на обстановката, можеха да се компенсират единствено от човешкия фактор...
А. В. Платонов, В. М. Лурье
"Командиры советских подводных лодок (1941-1945 г.г.)"
Санкт-Петербург, 1999, с. 6