Възкресение

Автор: Лев Николаевич Толстой

Коментари: 2

Издател Захарий-Стоянов
Брой страници 500
Година на издаване 2006
Корици твърди
Език български
Тегло 645 грама
Размери 21x15
ISBN 9547398385
Баркод 9547398385
Категории Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги

Хартиено издание

Наличност: ДА
Доставка: 3 дни

Цена: 20.00 лв.

Романът е написан през годините на реакция и бурно развитие на революционните настроения, "Възкресение" се превръща в един от най-острите социални романи не само в творчеството на Толстой, но и в цялата руска литература; роман, който представлява безпощадна присъда над цялата господстваща в Русия обществена система с нейното безправие, лицемерие и лъжа.

от Катерина / дата: 03 фев 2017

Изключително интересен автор с много задълбочени философски размишления. Умее да съчетава собствените си възгледи със съдбата, която описва за героите си, което го прави още по-вълнуващ.
Вярно е, че възгледите му са малко по-различни от официалната доктрина на Църквата, но това не ги прави сектантски, поради факта, че са насочени към доброто.

от Цветомир Цветанов Стефанов / дата: 08 апр 2013

Пълна скука!

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg

„Възкресение” (1899) е последният роман, който великият руски писател Лев Николаевич  Толстой написва.

Това е книга за вината, болката, изкуплението и духовната трансформация, в която Толстой разкрива и изследва животинската и духовната природа на човека и битката между тези две състояния в лицето на Нехлюдов, а отчасти и на Маслова.

Това е роман за възкресението, което се осъществява в духовните измерения на човека, за умирането и раждането на една нова душа. Истинското възкресение е онзи момент, в който човек съзнателно от лош става добър; от мразещ става любящ и състрадателен, достигайки висините на човешкото в себе си, като преди това е разпнат на кръста на душевната болка, отчаяние и вина.

И така, разпнат на този кръст – точно в пресечната му точка - възкръсващият избира пътя по вертикала нагоре, избира извисяването. 

Всъщност още в първата глава от романа писателят образно представя възкресението чрез невъзможността на човека да убие напълно красотата на природата около себе си, т.е. безсмъртността на доброто в него.

В този роман Толстой засяга не само чисто човешки проблеми, но и дълбоко социални. Той осъжда лицемерието на управляващите и фалшивия живот на руското висше общество, както и  начинът, по който се „решават“ проблемите с онеправданите. Майсторски описва порочния кръг, в който невинни хора се унищожават за благото на други. Порочен кръг, който можем да видим и днес във всяко едно общество по света – независимо дали е високо развито или изостанало.

 

„Стана му ясно откъде идва целият ужас, който виждаше, и какво трябва да се прави, за да се премахне той. Отговорът, който не бе могъл да намери, беше същият, който Христос дава на Петър: да прощаваме винаги на всички, да прощаваме безкрайно много пъти, защото няма хора, които сами да не са виновни и затова да могат да наказват или да поправят...

 

Сега Нехлюдов разбра, че обществото и изобщо обществения ред същуствуват не защото има облечени със законна власт престъпници, които съдят и наказват другите хора, а защото въпреки това деморализиране хората все пак изпитват състрадание и обич едни към други.“

Любина Йорданова, Хеликон Русе

Лев Николаевич Толстой
(1828 - 1910)

Роден е през 1828 г. в имението Ясна Поляна в семейството на граф Николай Илич Толстой и княжна Волконска /дъщерята на княз Волконски/ - Мария Николаевна Толстая .

Учи в Казанския университет арабски език и литература.

Завръща се в родното си село, където известно време е учител.

По време на Кримската война е мобилизиран на Добруджанския фронт като офицер за свръзка в щаба на генерал Горчаков (град Силистра). Участва и в отбраната на Севастопол.

През 1855 г. заминава за Петербург, където поддържа връзки с изтъкнати писатели и революционери като Н. А. Некрасов, Н. Г. Чернишевски, И. С. Тургенев, А. Н. Островски и др.

Толстой започва да пише мнага рано, едва 22-годишен. Първа се появява трилогията "Детство" /юли 1852г./, "Юношество" /април 1854г./ и "Младост" /септември 1856г./. Текстовете му веднага са забелязани от литературните кръгове. В писмо до Е. Колбасин /29.Х.1854г./ Тургенев споделя очарован: "Много се радвам за успеха на "Юношество". Да даде само Бог на Толстой да поживее и твърдо се надявам, че той още повече ще удиви всички нас - това е талант първостепенен!"
В резултат на дълъг творчески подем, от 1850 - до 1910 г. се появяват много разкази, /най-известни сред тях са Кавказките и Севастополските/, статии, дневници, пиеси, очерци, писма, доклади за Международния конгрес на мира в Стокхолм, повестите "Казаци", "Кройцерова соната", "Хаджи Мурат", "Смъртта на Иван Илич", "Отец Сергий" и др.
Безсмъртните романи "Ана Каренина", "Възкресение", и "Война и мир" остават като част от златния фонд на световната литература.
Авторът е известен също и с трактатите "Изповед", "Но какво да правим", "Що е изкуство", с религиозно-философските съчинения "Изследване на догматическото богословие", "В какво е моята вяра", "Царството Божие е вътре във вас", "За религията и нравствеността", "Християнското учение", "Кратко изложение на Евангелието", "Към духовенството", "Пътят на живота" и др.
Колосалният писателски труд на Лев Толстой може да бъде събран в 90 тома!

През 1857 г. напуска страната и посещава Германия, Швейцария, Франция и Италия. Тук той поддържа връзки с големите умове на Русия, намиращи се в емиграция, като М. Бакунин, Херцен, Нечаев и др. Под тяхно влияние усвоява безвластническите и народнически идеи, които по-късно доразвива. В страните, които посещава, се запознава и с тяхната педагогическа мисъл.

Идеите за създаване на училище, в което равенството и свободата да бъдат поставени на първо място, го принуждават да се върне в Русия, и в края на 50-те години открива в Ясна поляна собствено училище.

Отявлен противник на царизма и закостенялата Руска империя, радетел за свобода и равенство между хората, той нееднократно е преследван, отлъчен е от църквата, училището е затваряно, а книгите му изземвани.

През 1910 г., на 83-годишна възраст, разочарован от интригите и заговорите около него, Толстой напуска тайно имението си в Ясна поляна и своите близки, отричайки се от графската титла, светския и семейния живот. На път за България, където по покана на една от многото толстоистки комуни е смятал да прекара остатъка от живота си, този голям мислител приключва своя земен път на ж.п. станцията край село Астапово.

Идеите му, обаче, още дълги години след неговата смърт, продължават да се развиват и намират поддръжници. Като борец за свобода и равенство, Толстой е противник на собствеността и държавата. Горещ привърженик е на "свободното възпитание" и се стреми да освободи детето от всички фактори с държавен и религиозен оттенък, които могат да спрат неговото развитие. Проповядва "непротивене на злото с насилие" . Вдъхновител е на много борци и движения за човешки права, използващи тактиката на ненасилието - Махатма Ганди, Мартин Лутер Кинг и др.