Една преживяна история с живи герои разказана в първо лице.

Това е втората книга на писателя САВКО КАЛАТА, първата е сборник с разкази "Вълча изповед". Калата е роден в Созопол през 1949 г, в семейството на морски капитан. Още 10-годишен се сблъсква с органите на реда и оттогава неговото място е от другата страна на барикадата в средите на "лошите момчета". Животът на малкото созополско момче се преобръща в един миг, когато по време на игра някой от малчуганите изстрелва с прашка камък и той разбива витрината на морското казино. Савко и децата проникват вътре и започват да пълнят джобовете си с цигари и бомбони. Парите от оборота попадат в ръцете на Савко и той решава да почерпи всичките си съученици с пасти и боза. Още на другия ден е издаден, привикан в милицията, жестоко наказан и белязан като "най-големия крадец". И така съдбата го понася по ръба на острието, превръщайки го в обществен аутсайдер, но затова пък сред "лошите" той става безспорен лидер.
На 24 години е вписан в регистрите като особено опасен за обществото рецидивист. Режимът по затворите е убийствен, там оцеляват само силните духом, а срещата му с наистина закоравелите престъпници променя "професионалния" статут на Савко и го превръща в касоразбивач.
За кратък период натрупва присъди за 36 години. Това го утвърждава като Авторитет в криминалния свят. За незачитане на реда и порядките прекарва 2 години и 6 месеца в изолатор. Местен е от един затвор в друг и накрая през лятото на 1985 г. е освободен. След престой от 11 години и 8 месеца най-после е навън. Сам, без семейство и приятели пред дилемата "а сега накъде?". Но свободата се оказва по-коварна от изпитанията в затвора.