Георги Михалков е роден на 21 май 1952 г. в София, завършва българска филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и е един от малкото съвременни български писатели, които творят на два езика - на български и на есперанто. Първите му разкази се появяват още през 1978 г. в Будапеща, където живее осем години и е член на съюза на младите унгарски писатели. Много от разказите му излизат в различни литературни списания в Белгия, Бразилия, Испания, Корея, Унгария, Франция, Япония и творчеството му е по-добре познато в чужбина, отколкото в България. Автор е на сборниците с разкази "Тайнствената светлина" (1978 - Унгария), "Насън пътувам" (1992), "Затворената мида" (2001 - Швеция), "Глинената камила" (2002), "Почивка на Карибите" (2006), на повестите "Златният Посейдон" (1984 - Унгария) и "Майски дъжд" (1984 - Бразилия), на пиесите "Ще живеем!" (1983 - Унгария), "Доктор Браун е у нас" (1987 - Унгария), "Откритието на века" (1993), на сборниците с есета "Белетристични есета" (1987) и "Литературни откровения" (2000). През 2001 г. сборникът му с разкази "Затворената мида" спечелва годишната награда "Творба на годината" на швейцарското литературно списание "Литература Фоиро". Някои от пиесите му са представени с успех в Будапеща, Варшава, Краков и София. Негови творби са преведени от есперанто на английски, португалски, руски, хърватски, шведски, японски. Член е на ПЕН-клуба. Негови разкази се появяват често във вестниците "Капитал Лайф", "Литературен вестник", "Сега" и други.