Ако имахме очи, бихме могли да видим Луната с цвят на фламинго да изгрява над смълчаното море.
Да видим как започва да разказва за бъдещето на старите светове. Как Изтокът изчезва зад далечни галактики, а Югът прегръща Запада, как Северът свети по-топъл от всякога и как трите свята във ветрило посрещат Зората.
Как мъж Исполин броди из небесата, а жена се вслушва в зова на съдбата - и се ражда Новият светещ Бог - с благородството и добротата на таралежа, с могъщата сила на тигъра, с неразгаданите тайни на летящия дракон. Как идва Новият Бог, хванат за косите на Вселената.
Как дълго, дълго ще продължи това, докато ние всички станем много пъти отново деца. Докато всеки от нас намери пътя към своето Слънце, към своята Луна, към своята ясно предопределена съдба.