В българската историческа, социална и политическа лексика неравностите са символ и сравнение на нещо, което във всички случаи предполага преодоляване на някакво препятствие. А какво да кажем за дупките? Особен вид неравности, които предполагат пропадания.
Уважаеми читателю, прав си в този смисъл да се изпълваш с подозрения, че заглавието на тази книжица предполага огромна енигматичност (загадъчност). В световната литература има записки от подземието, от мъртвия дом, има философски размишления от предизподнята, даже от отвъдното. Нашата родна литературна традиция най-после се изравни със световните грапавини - имаме стихове от литературната дупка. Обикновено в дупка се посажда дърво или по време на чуждестранни по-пълзновения (сравни битката при Адрианополис, където цар Калоян пръв и единствен в света разбива кръстоносците) пропадат врагове. За онези, които обичат да се вторачват в близкото ни тоталитарно минало, ще припомня, че авторът е връстник на прочутите "ломски ямки" - засаждането на посеви в специално направени за целта малки дупки, напълнени предварително с тор. Приплодът от тези растения трябвало да превърне много бързо недозрелия социализъм в зрял...
Казано без ирония, корените на автора Тодор Шопов водят началото си не от конюнктурно изкопана ямка, а от древни български земи, из които благодарение на присъединяването ни към Европейския съюз отново ще могат да щъкат и дишат нашенци: Тулча и т. н....
Поетичното явление Тодор Шопов е оплодено от научната традиция на най-стария университет, където авторът преподава повече от 30 години. Затова тези стихове няма да увяхнат бързо, нито са временно явление. Важен и неотменим белег за тяхното органично възприемане са рисунките - също от литературната дупка - сътворени от виртуоза Борис Драголов.
А за автора на тези няколко встъпителни думи остава утехата, че литературната дупка визира неговия скромен кабинет в подземието на Ректората на Софийския университет, кьдето повече от 50 години се помещаваше Университетската печатница, и надеждата, че литературната дупка е обезсмъртена.
София, 11 декември 2006 г.
Димитър Томов