Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Епистоларното творчество на Джубран е богатсво с изключителна литературна и духовна стойност. Писмата му до Мей Зияде са откровение, молитва, признание. Между редовете им струи силата на една дълбока и искрена любов, макар двамата никога да не се срещат на живо. Тези писма са свидетелство за възникването на духовни връзки и силни чувства между две сродни души; доказателство за това как между влюбените сърца не съществуват разстояния, а само споделени пространства.

Красиви поеми, носещи дъх на Божественост и Висота, на Чистота и Любов.

Нежни, лирични, магични...

„От всички хора ти си най-близо до душата ми и най-близо до сърцето ми и нашите души и сърца никога не са се карали. Само мислите ни са се карали, а мисълта е придобита, тя е извлечена от средата, от онова, което виждаме пред себе си, от онова, което денят ни носи; но душата и сърцето са изградили върховната същност вътре в нас дълго преди мислите ни.“- Халил Джубран

    Пред нас стоят писмата на известния писател и философ от ливански произход Халил Джубран  до неговата любима - Мей Зияде. Но това не е поредната блудкава любовна история, която би ни пренаситила с мечтателност и неестествена сладост. И ако повечето най-често срещани отношения между влюбените имат вкус на рафинирана захар, то тяхната душевна взаимност е като най-доброкачествен плод.Тези двама души никога не са се срещали на живо, но живо и искрено  са споделяли мислите и чувствата си. Мисли и чувства, които искаш и можеш да изкажеш единствено пред сродна душа, която усеща най-фините трепети на ума  и сърцето ти.
    Кое е най-голямото страдание на хората от нашето съвремие? Осъзнавайки го или не, това е самотата. Даже и в моментите, когато сме оградени от хора,дори най-вече тогава...Но Халил Джубран открива близко същество, което може да чува и вижда мъдростта на духа му, пробуденото му съзнание, божествените му стремежи. Това е една любов, проявена в най-чистата си форма, безкористна, духовна, непонятна за грубостта на повечето хора, които залагаме почти всичко на плътското и удоволствието от него. Тук удоволствието от общуването е друго. Тук то носи наслада за висшите сетива.
    Възвишени и красиви са словата на Халил Джубран!!!
    Приятно четене!