Слънцето клонеше на запад и те трябваше да побързат, за да намерят някъде убежище и да прекарат нощта. Всичко бе свършило, защото господин картографът разбра, че Едем съществува, без значение дали знае за това, или не. Струваше му се достатъчно като откритие и се радваше на това, макар и да усещаше, че все нещо му се изплъзва. Вярваше, че с годините ще успее да го направи, но и подозираше, че вече го е сторил, но го е забравил. Някъде на северозапад съвсем скоро щеше да бъде поставено началото на едно събитие, което неблагодарниците щяха да нарекат френска революция, а тя щеше да има като последица завинаги разрушаването на естеството на познатия свят...