Гражданският процес, призван да даде защита и санкция на нарушени и застрашени граждански права, е във функционално единство с материалното право. Увеличаването на субектите на гражданското и търговското право и усложняването на взаимоотношенията помежду им е съпроводено с нарастването на броя на материалните правоотношения, нуждаещи се от способите за защита и санкция на гражданския процес. Ролята на съдебния процес в едно пазарно стопанство се увеличава, не защото субектите засилват своята вражда помежду си. Усложняването на материалните правоотношения налага те все по-често да прибягват до посредничеството на съда - било, за да установят съществуването на едно свое оспорено право, за да получат принудително удовлетворение на своето притезание или да предизвикат правна промяна в правоотношението. Гражданският процес гарантира реализацията на материалните права и това е въпрос за стабилността и безспорността на гражданските правоотношения, които една правова държава има задължение да осигури чрез своите правосъдни органи.
Пазарното стопанство предпочита субекти с корпоративно устройство, защото автономията на учредителния договор, респ. устава, както и автономията на волята на самото ЮЛ, формирана от техните общи събрания, ОС правят юридическото лице самостоятелен, еманципиран участник в търговския и гражданския оборот, който може бързо и ефективно да взима решения и предприема действия. Правовият ред обаче се нуждае от механизми за контролиране на автономната воля на корпорацията, затова определя правото на контрол да принадлежи на всеки неин член. Именно правото на всеки член на корпоративно устроеното юридическо лице да иска отмяна на решения на общото му събрание (ОС) материализира този контрол. Правото на отмяна на порочно решение на ОС корпоративна общност е потестативно право, което не може да бъде задайствано по друг начин освен чрез предявяването му пред съд.
Упражняването на потестативното право на отмяна предизвиква съдебния процес за отмяна като единствения възможен способ за реализиране на материалното право чрез търсеното с него преобразуване на гражданските правоотношения и тук най-подчертано изпъква връзка между материалното право и процесуалното право на защитата му. Следователно с нарастването на броя на корпоративните общности потестативните права за отмяна се умножават, а това води до увеличаването броя на съдебните процеси, задействани от конститутивни искове.
Не на последно място интересът към процеса за отмяна на решения на общо събрание на корпоративно устроени ЮЛ произтича от сладостта да се изследва връзката между материалното право и процесуалните норми в областта на гражданското и търговското право. И това не е връзка между абстрактното (има се предвид и естествените права) и казуистичното, между свободната воля и формалната процедура. Целта е да се търси обусловеността на процеса от материалното право и да се види, че и в двете се срещат понятия като "добросъвестност" и "небрежност", че и при прилагане на процесуалните норми има творчество, доколкото същността на защитаваното от процеса право позволява това.
Материалноправното естество на конститутивното действие на съдебното решение за отмяна, за разлика от процесуалния характер на силата на присъдено нещо, имплицитно съдържаща се в решението за отмяна, налага при изследване на конститутивния иск за отмяна на порочно решение на ОС и на конститутивното решение да се прибягва често и до институтите на гражданското и търговското материално право. А това предизвиква тръпката да се сравнят, но да не се смесят, а се отграничат субективните права, предмет на процеса от процесуалните права на неговите участници, да се проследят и взаимно обуславят процесуалните последици от съдебното решение и гражданскоправните последици от неговото конститутивно действие.