Степния вълк

Автор: Херман Хесе

Коментари: 2

Издател Рива
Брой страници 252
Година на издаване 2007
Корици меки
Език български
Тегло 219 грама
Размери 20x13
ISBN 9789543201310
Баркод 9789543201310
Категории Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги

Основният мотив в Степния вълк е самотата, схваната като съдба, усамотяването като особено отрицание на действителността. Но, потърсил свобода и независимост в тях, героят се оказва с по-тежки вериги.
Пътят на примирението е изобразен като гибелен.
Къде аутсайдерът Халер може да се докосне до обществото? Вече не и в професорския дом, само старата кръчма остава убежище за единството
на огорчените, самотните и нещастните за час или два, където се залъгват до следващата вечер. Драмата на Хари е болест на времето - Хесе подчертава това, пътят към хуманността е мъчителен.
Цялата му проницателност е насочена към себе си.
Вглеждането в собствената същност е болезнено, но едновременно упойва болките, причинени от света.

от Искра / дата: 23 яну 2017

Това е книга за духовната болка, за крайното израстване на себичността у човека, за това доколко и как възприемаме отговорностите си, взаимоотношенията с другите, за илюзията на отхвърления от обществото, за новата възможност, за силата сам да простиш на себе си.

от Мая / дата: 12 ное 2015

Велика книга е това

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg

„Живееше някога човек на име  Хари, наричан Степния вълк. Ходеше на два крака, носеше дрехи и беше човек. Но всъщност бе тъкмо степен вълк. Изучил много от достъпното за хората, надарен с добър ум, той бе сравнително мъдър човек. Не бе успял да се научи само на следното: да бъде доволен от себе си и от своя живот. Това не му се удаваше, беше недоволен човек.“


 


„Степния вълк“ е един от най-известните  романи на Херман Хесе, който се смята и за автобиографичен. В него писателят излага онези болезнени човешки въпроси и проблеми, които тормозят не само неговата, а и всяка чувствителна душа както тогава, така и днес.


Започвайки с „Предговор на издателя“ романът представя главния герой през очите на един от малкото познати, които е имал Степния вълк и с които е общувал.


„Записките на Хари Халер“ се водят от името на героя, а „Трактат за Степния вълк“ е всъщност случайно намерена книжка от Халер, която цялостно разкрива същността на Степния вълк.


Преди всичко този роман показва лутанията на самотния човек, неспособен да намери мястото си в света,  неудовлетворен и нещастен от живота. Той харесва красивата поезия и класическата музика, които обаче му дават временно щастие, но не могат да осмислят битието му. Броди във висините на душата си, независим, свободен, но дълбоко наранен от фалшивия живот, с който хората се самозалъгват, изпълнени с привидно щастие и разкрасени с лицемерни усмивки. Той отхвърля пошлото, фалшивото, грозното и живее сам.  И точно в тази самотност и отчудженост се извисява воят на Степния вълк, неспособен да приеме това бреме, готов да се раздели с живота си.


Тогава той среща Хермине - онази, която цени малките радости, живее за мига, умее да танцува, да се смее и да обича. Всъщност тя помага на Халер да заобича себе си, да заобича хората, да откликне на танца и насладите, да се отпусне и да приеме живота в цялата му пъстрота. Дали обаче Хермине е реална или просто проекция на измъченото съзнание на Халер, което се опитва да намери изход от тежестта на самотата и безсмислието? В крайна сметка Магическият театър  не е за всеки, а само за умопомрачените, за онези, които търсят. И една от най-важните истини, които може да се открие там е: „Трябва да се научите да се смеете, това се изисква от вас. Трябва да съумеете да научите хумора на живота, горчивия смях на този живот.“

Любина Йорданова, Хеликон Русе

„Степния вълк“ е дълбока и интригуваща книга, която много трудно може да бъде прочетена на един дъх. В един момент те обърква, а в друг имаш чувството, че е писана единствено и само за теб. Творбата е своеобразна картина за състоянието на ума, обтегнат между двете крайности – духовното и дивото.

Авторът разкрива голяма част от собствените си проблеми и лутания в образа на Хари Халер. Той е самотен интелектуалец, отегчен до смърт от останалите хора. Светът за него е необясним, объркващ и същевременно абсолютно безсмислен. Стигнал до дъното на самотата, героят преживява своята екзистенциална трансформация, като от чисто интелектуалната си вглъбеност и песимизъм се отдава на своя примитивен инстинкт.

Това всъщност е и изходът от неговата вътрешна борба, била тя осъзната или не. Всички контрасти и противоположности, които се крият у човек и се натрупват с годините, го тласкат към действия, за които не се е смятал за способен.

За мен „Степния вълк“ е като чернобялата фотография – дълбока и необятна. Нейната магия се крие в създаването на третия сив цвят, чийто многобройни нюанси не са уловими за всеки и по всяко време...

„Магически театър,
вход не за всички,
не за всеки,
само за умопомрачени!“

Даниела Апостолова, Варна – Пикадили Парк

Херман Хесе е роден на 2 юли 1877 г. в град Калв, Швабия, в семейство на християнски мисионери, работили дълго време в Индия. От 1873 г. те живеят в Калв, където работят в издателска къща под ръководството на Херман Гундерт, дядо на Херман Хесе по майчина линия. През 1881 г. семейството на Хесе се премества в Базел, Швейцария, където прекарва пет години, преди да се завърне в Калв.

След като завършва Латинското училище в Гьотинген, през 1891 г. Хесе постъпва в Евангелистката теологична семинария в Маулброн.

На следващата година бяга оттам и е открит в полето ден по-късно. След като през май 1892 г. прави опит за самоубийство, Хесе преминава през няколко лечебни заведения и образователни институции и влиза в тежък конфликт с родителите си. През 1893 г. успява да положи изпит, с който завършва образованието си.

Хесе започва да чиракува в книжарница в Еслинген на Некар, но след три дни напуска. След това, в началото на лятото на 1894 г., започва продължило 14 месеца чиракуване във фабрика за часовници в Калв. През октомври 1895 г. отново се мести и става чирак в книжарница, този път в Тюбинген.