За младите читатели заглавието на тази стихосбирка ще прозвучи, може би, банално. Но подтекста, заложен в него, веднага ще усетят мнозина от средното поколение, изучавали стиховете на поета в училище – старите стихове. Преживял обаче виковете от „Осанна!” до „Разпни го!”, поетът Орлин Орлинов стига до своята Голгота и щастливо възкръсва в новата си книга, макар сам да се пита:


Как си жива, душа, подир толкоз крушения,
с вяра, дето крило на пчела я крепи,
подир лозунги, маршове, лъжи, заблуждения,
дето шепнат коварно: умри и заспи...


След преживения и изпят в стихове личен катарзис, поетът ни напомня урока на лозата: „Там, дето няма обрез, няма рана – там зърно не налива сладък зной...”