Поп, дама, вале

Автор: Владимир Набоков

Коментари: 0

Издател Фама
Преводач Лиляна Минкова
Брой страници 240
Година на издаване 2019
Корици меки
Език български
Тегло 318 грама
Размери 14x21
ISBN 9789545975240
Баркод 9789545975240
Категории Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги

Франц, младеж от провинциално градче, заминава за Берлин, за да работи в магазина на свой далечен и заможен чичо, който, заедно със съпругата си Марта, го взима под крилото си. Неудовлетворена и отегчаваща се, Марта съсредоточава интереса си върху Франц, който скоро става неин любовник. Връзката разцъфва, задълбочава се, копнежът на двамата един по друг става неудържим и постоянен - и се разгръща в кроежи как да се отърват от съпруга, за да се наслаждават свободно на своята любов и на неговото богатство. Следва низ от изненадващи, ту забавни, ту драматични обрати, все по-осезаема става сянката на смъртта - дали ще я има и дали тя ще е очакваната?
"Поп, дама, вале" (1928) е вторият роман на Владимир Набоков, издаден на руски под псевдонима Сирин. Английската версия, дело на сина на писателя Дмитрий, датира от 1968-а и е последвана от филмова адаптация с Джина Лолобриджида и Дейвид Нивън в главните роли.

От всичките ми романи "Поп, дама, вале" е най-ведрият.
Владимир Набоков

Често се изкушаваме да мислим, че ранните произведения на Набоков са просто репетиции за неговите шедьоври. Това е дълбоко погрешно - романът "Поп, дама, вале" свидетелства за същото майсторство на перото, каквото личи и в по-нататъшните творби.
Джилиън Тиндъл

Пъстротата, мощта и богатството на усещанията у Набоков нямат дори блед съперник в съвременната белетристика. Прочитът на Набоков е стимулиращо изживяване, в което участват и умът, и въображението, и естетиката. Това е най-близкото нещо до чистата чувствена наслада, което прозата може да даде.
Мартин Еймис

Ключови думи: Промо -20%

Все още няма мнения за тази книга.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg

 Най-ведрият му, според самият Набоков роман, е историята на младеж от провинцията дошъл в Берлин, за да работи в магазина на далечен богат роднина. Там младият мъж се запознава със съпругата на „чичо“ си и между тях пламва страст. В така създаденият триъгълник следват много перипетии – ту комични, ту драматични.
На двамата влюбени не е чужда мисълта за убийството на  „излишния“, за да заживеят спокойно и щастливо с наследените пари, все по-осезателно се промъква сянката на смъртта, но дали ще я има и дали тя ще е очакваната?...

Елена Площакова, Хеликон - Пловдив

Владимир Владимирович Набоков (10 април по стар стил, 22/23 април по нов стил, 1899 — 2 юли 1977) е руски писател, поет, колекционер на пеперуди и любител на шаха. 20 години от живота си прекарва в САЩ. Голяма част (включително най-известните) от произведенията си Набоков пише на английски.
Набоков е роден в Санкт Петербург в богато и влиятелно аристократично семейство. Дядо му е бил министър на правосъдието в Русия. Баща му, криминологът Владимир Дмитриевич Набоков, се е занимавал също с издателска дейност и политика. Майка му е Елена Ивановна (по баща Рукавишникова). Набоков има двама братя и две сестри.

Детството и юношеските си години прекарва в Санкт Петербург, където през 1916 г. издава и първата си стихотворна сбирка. За да избегне руската революция, през 1917 г. семейството му бяга в Ялта на Кримския полуостров. Макар оттам, както много други руски изселници, семейството му да се отправя към Берлин, Набоков, заедно с брат си, се записва в Тринити Колидж в Кеймбриджкия университет, Англия. Там от 1919 до 1922 г. следва естествени науки, руска и френска литература. През последната година от неговото следване баща му загива при опит да попречи на политическото убийство на Павел Милюков. През 1923 г. Набоков последва семейството си в Берлин. Там работи като частен учител, проводач, актьор и издава поезия, както и първата си новела (Машенька, 1926 г. под псевдонима В. Сирин). През 1925 г. се жени за Вера Слоним, която също е руски емигрант.

През 1937 г. бяга с жена си, която е еврейка, и сина си Дмитри (роден 1934 г.) във Франция. През 1940 г. семейството, бягайки от напредващите немски войски, се премества в САЩ, където Набоков първоначално е назначен като експерт по пеперуди в нюйоркския природоисторически музей. През същата година той пише и първата си англоезична творба, „The Real Life of Sebastian Knight“ („Истинският живот на Себастиян Найт“). Скоро започва и академичната си кариера, която го довежда до Станфордския университет, Уелесли Колидж, Харвардския университет и накрая до Университета Корнел, където през 1948 г. му предлагат професура по европейска и руска литература. От 1945 г. е американски гражданин.

Средствата, които му донася романът „Лолита“ (1955), позволяват на Набоков да се оттегли от професурата си през 1959 г. и да се концентрира върху творческата си дейност. През 1961 г. се премества с жена си в Монтрьо, Швейцария. Почива от вирусна инфекция на 2 юли 1977 г. в Лозана и е погребан във Вьове.

Набоков е синестет и описва аспекти на синестезията в няколко от произведенията си.