Ако трябва с една дума да определя таланта на Кирил Кадийски, не намирам по-подходяща от феноменален. И то не само на фона на скромната ни днешна родна литература, а в широките рамки на съвременната европейска и световна поезия. Няма друг наш автор — крайно време е това да се каже и у нас! - нито днешен, нито в миналото, който да е толкова „своевременно европейски", без да е загубил и частица от българската си самобитност. Не случайно чуждата критика го нарежда между най-големите поети на XX век, редом с Манделщам и Бродски. И пак не е случайно - да не бъде подобаващо оценен от домораслите ни „законодатели" в културата. Естествено е най-големите съвременни поети, сред които и нобелисти, да го приемат като равен във френската Академия „Маларме", също колкото е естествено 60-годишнината на големия български поет да бъде „пропусната" у нас! Но вероятно тъкмо защото е феноменален, талантът на Кадийски надхвърля оскъдната нашенска представа за голяма културна величина и сам се обрича на самотата на изпреварилия времето си. И ако утехата за човека Кадийски е малка, за поета тя е достатъчна - дотолкова, че да следва мисията си на избраник...
И точно в тази си мисия (далеч от дребнавата злоба и суета на деня) той продължава да ни изненадва с неповторимия си талант, извиращ от сърцевината на вековната българска култура, но разпростиращ се далече отвъд пределите й. Този път - с филиграгаюто си произведение "Alter ego", съставено от 34 сонета, създадени на два езика: 17 на български и 17 на руски! Не става дума за превод, в което бихме могли да заподозрем големия преводач, а за творби, родени на руски език.
Светлозар ЖЕКОВ