Издател | Жанет-45 |
Брой страници | 280 |
Година на издаване | 2008 |
Корици | меки |
Език | български |
Тегло | 335 грама |
Размери | 20x14 |
ISBN | 9789544914066 |
Баркод | 9789544914066 |
Категории | Романи и повести. Български, Българска проза, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги |
Три странни "романа" се събират в едно книжно тяло, за да разкажат история, която преминава от първата във втората част и намира естественото си разрешение в третата.
На пръв поглед всичко е съвсем обикновено и просто – една жена разказва приказка за агонията на любовта си. "Черната жена и Стрелеца" е не толкова книга, колкото мъчително състояние на духа. Там има всичко – чувство за вина, разкаяние, колебания, страхове, изневери, помисли – всичко, с което ни сблъсква любовта. А тя (любовта) е само два вида – истинска и умираща. Героинята не познава истинската, но умиращата я следва навсякъде. "Черната жена и Стрелеца" е мозайка, ако се подреди правилно, ще се получи един измамен образ – на любовта, която всички търсим, и която съществува само в представите ни. Само там.
"Скука" е книга наситена с действие. Две убийства привличат вниманието на героинята. Едното е със стогодишна давност, другото е съвременно. Еднаквото е, че и двете са безсмислено жестоки. Жертвите са жени, но не това е важното. Безразличието към човешкия живот, неуважението към вида, отблъскващите собственически щения – това е акцентът в книгата. Тя се казва "Скука" и с нея няма да можете да скучаете.
В "Мрежата" се е уловило поредното насекомо. Мрежата с интерес наблюдава опитите му да се измъкне, да се освободи, да живее. Мрежата е спокойна. Тя е сигурна. Никой не се измъква. По нея висят телата на стотици хиляди насекоми. Сухи и абсолютно ненужни. Те всички са жертви... на себе си. Мрежата е тази, която им дава възможност да си измислят и сътворят свят, да сътворят себе си, да сътворят околните...
Това не е фантастика. Това е реалността. "Мрежата" е книга са ужаса към който се привързваме доброволно.
Все още няма мнения за тази книга.
Напиши коментарЩе бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Мария Станкова определя книгата си като сбор от три „малки” романа, но всъщност те никак не са малки, защото са натоварени с толкова смисъл и разнообразие, че няма как да останем безразлични.
”Скука” е разделена на три. Три отделни истории, които си приличат, отблъскват се и накрая се оказва, че живеят една в друга...
Първият роман – „Черната жена и стрелеца” обяснява чрез абстрактното сложността на женската душевност с цялата й многолика емоционалност. Толкова чувства, толкова крайности, че в един момент имаш чувството, че си изживял един от онези „странни” женски пристъпи на споделяне... Гордост, любов, страст, емоция, неяснота, желания...този роман ще ви обърка и ще ви разтърси. По странен начин ще ви въздейства. Има моменти в живота, когато човек има нужда точно от това...
Вторият роман - „Скука” започва със задълбочен размисъл на героинята, който грабва още в самото начало:
„Поглеждам в огледалото, за да се уверя, че съм аз.Виждам как се отдалечавам....Огледалният ми образ стои прав. Реалният- също. Колебая се известно време и се сливам със себе си. Така трябва. Нещо като единство на противоречията.Или като противоречие на единствата? Размествам думи, размествам себе си и всичко се намества...”
Това е не просто роман за жена, привлечена от две убийства, а за въпроса можем ли някак да се докоснем до божественото? Заслужаваме ли живота, или просто не можем да свикнем с него...
Скуката, това е нещото, което ни застрашава. Толкова е малко, „че може да се скрие в космите на брадата. То е с големината на палец. То дори не се е случило както трябва. Недоправено е! И ни плаши. Защото е различно. И тогава, за да няма нищо различно, убиваш. Кого”...” Себе си убиваш.”...
Ако ви попадне книгата на Мария Станкова- прочетете я. Има повече от 1000 причини да разберете коя е „Мрежата” и какво иска от вас...или вие от нея?
Кети Турманова, Хеликон Стамболийски