„Опознай себе си!“ – заповядвал един от първите европейски мислители на своите ученици. Още Сократ се усъмнил в аксиомата, че нашето аз и истината за него са идентични. Ще се уверим колко прав бил мъдрецът, ако вникнем в чия да е автобиография.
Излиза, че човек не може да разсъждава, без да твори. Никоя частна истина не е огледало на действителността, тя е относителна. Затуй автобиографията и автопортретът не са повече от мнението на някого за себе си; затуй биографията и портретът са мнението на другиго за оногова. Те могат да бъдат по-близко или по-далеко от истината в зависимост от количеството труд, което са стрували. (Този тежък труд обикновено наричаме творческо прозрение.) Когато започвах книгата си, исках да я озаглавя „Истинското житие на Софроний Врачански“. Сега, когато я завършвам, такова заглавие ме плаши, а няма как да го смаля в „По-близо до истинското житие на Софроний Врачански“. Нека тази книга бъде просто една от многото, които българското потомство дължи на поп Стойко. За разлика от издължените дотук тя е по-скоро биография не на писателя, а на единствената му творба. Творбите могат да бъдат оприличени на децата, които човек ражда. Има синове и дъщери, по чиито черти, качества, поведение отгатваш образа на покойния им родител – те приблизително са го повторили. Има деца, които отричат баща и майка; отгатваш какви са били създателите им по законите на отрицанието. Срещат се деца и творби благодарни, които съзиждат на твореца си паметник за вечни времена. Намират се творби и деца, които оставят да буреняса до неузнаваемост гробът на покойните им родители. Не са малко творбите и децата, за които майка им би рекла през плач: „Да не бях го раждала – по-добре!“ Не са рядко творби и деца, тъй съвършени, че баща им не вярва на очите си: „Аз ли сътворих това!“ А има и престъпление особено тежко – отцеубийството. Една ав-тобиография може да измести своя творец в хорското съзнание, да заличи непоправимо истината за него. Поп Стойко от „Житие и страдания“ е изместил Софрония Врачански. Но докато живите деца на свой ред стават родители, творбите на духа са бездетни и безсмъртни. Изключено е да затрием героя от „Житие и страдания“, за да възкръсне неговият създател. Това, което можем да пожелаем, е дано Софроний, превърнат на свой ред в герой на нечия творба, си спечели същото безсмъртие, с каквото е сподобил поп Стойка от „Житие и страдания“. Дано поне донякъде и някак те заживеят редом.
Вера Мутафчиева

Ключови думи: Български летописи