Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Една среща на бившия ни клас стана повод да преоткрия две от култовите книги на руската литература – “Дванайсетте стола” и “Златният телец” на Иля Илф и Е. Петров. Много смешни книги – като такива си ги спомнях …

Зачетох ги отново и - о, изненада! Не ми се видяха хич смешни!
Двете произведения – “Дванайсетте стола” и “Златният телец”, са позволена от Сталин сатира - позволена, защото е била насочена срещу НЕП-а на Ленин.

В “Дванайсетте стола” главните герои Остап Бендер и Кися Воробянинов търсят съкровищата на мадам Петухова. Диамантите й, скрити в един от 12-те стола на нейната старинна холна гарнитура, поради опасения от обиск, карат Иполит Матвеевич да се втурне да търси диамантите, но тъй като авантюристичните му наклонности са слабички (както и организационните му), той се доверява на младеж, носещ шалче (но нямащ чорапи) и назоваващ се Остап Бендер. От този момент всички са завъртени във водовъртеж на търсене, неудачи, неуспешни опити и вълнуващи авантюри.

Тази книга съветската цензура "чисти" трийсет години. От ръкописа й от всяко следващо издание на книгата се изхвърлят политическите вицове и острите закачки с изтъкнати писатели и режисьори. Първото пълно издание е възстановено по архивни материали и книгата увеличава своя обем почти с една трета.

Другата книга – “ Златният телец”, е своеобразно продължение на “Дванайсетте стола”. В този роман Великият комбинатор Остап Бендер се занимава с шантажирането на нелегалния съветски милионер Корейко, от когото той иска да получи един милион съветски рубли. След първоначален неуспешен опит да изнуди Корейко, Остап Бендер се захваща сериозно за работата и завежда “дело”, в което - след поредица от комбинации - успява да опише втория, неизвестен, живот на иначе обикновения съветски счетоводител.

Сещам се за един израз – “енциклопедия русской жизни” (енциклопедия на руския живот). С него много често се характеризират значими произведения, описващи епохата, в която са създадени, с нейните интересни политически и социални особености. “Дванайсетте стола “ и “Златният телец “ на Илф и Петров са именно такива “енциклопедии” – показващи едновременно и черти от руския национален характер, и ярка картина на остри социални промени в обществото. С добронамерен хумор и изискана сатира се разкриват типичният наивитет и детска доверчивост, но и дръзката наглост на руския човек. И най-големият му чар – да се надсмива сам над себе си въпреки всичко.

Изключително много се зарадвах, когато успях да се добера до това издание на изд. Фама, което е първото нецензурирано издание от много, много години насам. Няма да ви питам дали сте чели тази книга, която е повече от задължителна за всеки себеуважаващ се индивид, който твърди, че има поне малко мозък в главата. Но ще ви питам дали сте готови за нови порции авантюризъм и преследване на вятъра? О, да, има ги и още как. Цензурата, да се върнем за малко на тази лоша дума, в бившия вече/Слава Богу!/ Съветски съюз не е окастрила много от оригиналния текст, но точно толкова, че да го направи удобен за пропагандаторските си цели. А Илф и Петров изобщо нямат идея какво ще се случи с книгата им, когато я пишат. И ето, след толкова години Остап Бендер и компания са реабилитирани пред света.Реабилитирайте ги и пред себе си!