Воля за власт

Автор: Фридрих Ницше

Коментари: 3

Издател Захарий-Стоянов
Брой страници 728
Година на издаване 2009
Корици твърди
Език български
Тегло 747 грама
Размери 21x15
ISBN 9789540900735
Баркод 9789540900735
Категории Философски направления, Философия, Хуманитарни науки, Книги

Книгата включва един от най-фудаменталните трудове на немския философ, създал теорията за "свръхчовека" и култа към "волята за власт" като първична движеща сила на човешката история. Неговите трудове оказват значително влияние върху философската мисъл (философията на живота, прагматизма, екзистенциализма, Бергсон).

Ключови думи: българска поезия, Време за книга, Вдъхновение за пролет

от Херцог / дата: 03 яну 2016

Книгата не е менте, всички мисли са на Ницше, но са "подредени" от сестра му и Peter Gast, но това издание на български е пълно с грешки!!! - най-вече лош превод, но и доста редакторски, всъщност едва ли е била редактирана.

от Обикновен човек / дата: 22 авг 2012

Книгата е менте и нямам предвид евтината хартия, върху която е отпечатана. Сякаш Ницше не е бил омърсяван достатъчно през годините. По-добре да бяха издали дневниците му или нещо друго за него.

от Кики / дата: 23 мар 2009

А това, че книгата е про-нацистка мистификация, съставено от сестра му, анти-семитка, някъде пише ли го? Щото аз не виждам ...

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Немски философ, критик на своето време и великите си предходници във философията - Платон, Кант, Хегел.

Патосът на Ницше е свързан с разбирането му за настъпилото обезличаване на индивида под нормите на християнския морал в съвременното общество, което представлява един упадък на човешкото, започнал още със Сократ и Христос.
На това декадентство на човека Ницше противопоставя един нов езически култ към силната волева личност, която може свободно и независимо да се самоопределя въпреки и дори противно на установеното в морала, науката и изкуството на своето време, като с това извършва „преоценка на всички ценности\". Само този „свръхчовек\" с безкрайната си „воля за мощ\" е способен да устои пред идеята за „вечното възвръщане\" на всичко съществуващо в ограниченото пространство и безграничното време на света. На песимизма на своя учител Шопенхауер Ницше противопоставя витализма на своята силна личност, която утвърждава живота против упадъка на репресивния според него съвременен морал и илюзиите за отвъдни светове и чужди на живота ценности.

Наследството на Ницше е голямо и свързано с много и противоречиви интерпретации, но безспорното е насърчаващата личността патетика на способния за самопревъзмогване, издигане над себе си и над другите образ на Заратустра. Аристократичното достойнство на личността е напътило много горди умове и стимулирало много независими преценки.

Съчинения:
1.Раждането на трагедията от духа на музиката, 1872 (прев. Харитина Костова-Добрева, 1990);
2.Несвоевременни размишления, 1873;
3.Човешко, твърде човешко, 1878;
4.Утринна зора, 1881;
5.Весела наука, 1882;
6.Тъй рече Заратустра, 1883-1884 (прев. Жана Гълъбова, С., Хр. Ботев, 1990);
7.Отвъд добро и зло, 1886;
8.Генеалогия на морала, 1887;
9.Антихрист, 1888, (прев. Георги Кайтазов, Критика и хуманизъм, С., 1991);
10.Залезът на боговете, 1889;
11.Воля за мощ, 1889-1900);
12.Ессе Ното, 1908 (прев. Георги Кайтазов, 1991)