Работата изследва официалната култура на Първото българско царство и по-специално дворцовата архитектура. Представени са известните теории за нейния произход и е разработена нова, комплексна теория, обозначена като "Кавказко-Черноморска". Паралелно е развит втори план на анализ, където присъстват предмети от кръга на художествения метал (съкровищата от Малая Перешчепина, от Наги-Сен-Миклош), имащи отношение към властта и нейните изяви. Предложен е нов поглед към надписите върху камък от езическия период и е изказано предположението, че част от прабългарския елит е имал ирански произход, което и подкрепено от нови, неизвестни до момента доказателства. Подробно са разгледани аулите на прабългарите. Отделено е внимание и на т. нар. дървен строителен период в Плиска и на възникването на столичния център. За първи път е направено метрично изследване на прабългарските монументи от езическия период. Анализирани са дворцовите сгради от Плиска и Преслав и са посочени паралели от широк географски ареал.