АЛЕКСАНДЪР ЧАКС (1901 - 1950) се ражда и умира в Рига - сцената, на която преминава животът му и на която дава живот. Чакс е не само първият латвийски градски поет, не е само реформаторът, въвел свободния стих, но с и иконата, пред която се прекланят и рецитират наизуст вече няколко поколения читатели. Рига на Чакс е завършен поетичен свят, град в града, обрисуван с невероятни метафори и изтънчен лиризъм, болка и ирония. Поезията му изненадва с дръзки сравнения, причудливи, почти карнавални картини и образи от различни социални кръгове. Всяко негово стихотворение е майсторски обрисуван и запомнящ се портрет - черният бивол на покрива - коминочистачът, просякът, въглищарят, файтонджията и агонизиращият му кои, старицата от будката за вестници, пияните моряци в кръчмата, жената от предградията, латишкият стрелец и неговата девойка.

Литературната критика високо оценява творчеството му, определяйки, че Чакс за латвийскатя поезия е онова, което е Аполннер за френската, Незвал за чешката, Маяковски за руската.

Където Даугава тихо се плиска като в бутилка
мадейра, където спят корабите и брегът,
където хората се нахвърлят на планините от стоки
като в пропаст и като в небеса, където
подемният кран е като стиснат юмрук
със заплашителен показалец - без умора
бих могъл до късни доби да бродя.

Из "Моят булевард"