Книгата е много силна,също е доста тягостна и депресираща.Това определено е един от най-добрите пост-апокалиптични романи!
Пътят
Автор: Кормак Маккарти
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Новелон |
| Брой страници | 244 |
| Година на издаване | 2009 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 280 грама |
| Размери | 20x13 |
| ISBN | 9789549457148 |
| Баркод | 9789549457148 |
| Категории | Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
Книгата е отличена с "Пулицър" за 2007 г.
"Пътят" е разтърсващ разказ за времето, когато цивилизацията и природата са мъртви. баща и син пътуват през изпепелената Америка на юг към океанския бряг - дни, месеци, години. Нищо не помръдва сред опустошения пейзаж освен носената от вятъра пепел. Те имат само дрехите на гърба си, оскъдни запаси храна и един пистолет, с който да се бранят от варварските шайки канибали по пътищата. Но залогът на това пътуване не е само тяхното оцеляване, защото мъжът и момчето носят огъня на целия човешки род и съдбата на целия свят зависи от баланса на безнадеждната им мисия.
"Прозата в тази книга е толкова красива и сурово сдържана, че се чете като пророческо ридание. Изключителен разказ за човечеството в руини, който всички ние трябва да прочетем."
Дейли Мейл
"Пред нас е творението на един велик американски писател. Въпреки мрачната си образност, божественият език на "Пътят" отвежда двете вплетени души на героите отвъд мрака. Маккарти продължава да носи огъня."
Индипендънт
@Тангра - Батка, не само тука, ами в целият форум се говори наизуст. Чешим си езиците и убиваме време. Не вземай насериозно какво се пише из форума.
А бе фън да става
Коментарът е редактиран от администратор.
Харесах книгата, а я четох на български език. Не я усетих осакатена от превода, но не съм правил и директни сравнения с оригинала. Може ли някой да даде конкретни примери (с изречение, изрази, думи или пасажи) от английския текст на автора, като ги сравни с преводния вариант и да видим в какво точно се изразява въпросното осакатяване? Малко наизуст ми се струва, че се говори тук.
@Владислав "Интересно обаче как би могъл да прецени дали превода е страхотен- може би трябва да вземе книгата и на английски и да я чете паралелно с тази на български. "
Ами повечето пъти вече сме ги чели на английски, защото тук идват твърде бавно. Сериозно се кол***я за тази книга, коментарите тук ме объркаха, е е струва ли си да се купува изобщо на български, превода от ИК Пергамент Прес по-добър ли е, или е по-добре ebook в оригинал?!
Всъщност оригиналът е страхотен, но преводът е осакатил книгата и я е направил доста по-объркана. Липсват цели изречения, някои неща изобщо не са разбрани и са описани като нещо съвсем различно, а изобилстващите елипси в стила на МакКарти са запълнени поне на едни 40%. Да не би случайно читателят да се стресне от нещо ново...
Един вид, след като книгата е слаба, читателят може да се наслади на страхотния превод. Интересно обаче как би могъл да прецени дали превода е страхотен- може би трябва да вземе книгата и на английски и да я чете паралелно с тази на български.
Книгата е много слаба. Но преводът на Станимир Йотов е гениален.
Малко други български преводачи могат да се мерят с него. Дори Иглика Василева и Комата имат гафове от които се срамуват но при Станимир Йотов всичко е перрфектно. Неговите преводи могат да превърнат и най-скучната и загубена книга в истински празник на поезията. Затова си мисля, че Коркам попадна на най-добрият си преводач в България и за това книгата му стана такъв хит и беше толкова голям успех.
Невероятна книга - толкова силни чувства и емоции изпитваш докато я четеш. Много добър стил на писане има автора - станах му фен :) за съжаление филмът е доста зле....
Виж в секция предстоящи - има я. Издателство "Пергамен Прес" явно я преиздават
Някой знае ли къде може да се намери тази книга?
Кога ще е налична отново? Как може най-продаваните и интересни книги да не са отразени като такива и да чакаме да си ги купим с месеци или от друго място ? :(
всеки човек е специфичен сам по себе си...мн ясно,че ще има хора ,които да не я харесат ....пределно ясно е ! А колкото до мен -мога да кажа само едно -Велика е
До заинтересованите: Толкова съм грозна, че като излизам на улицата си слагам кашон на главата, за да не плаша хората.
Българските и не само българските издатели не могат да разберат какво е мярка в цитирането на похвалите по задната, а и по предната корица на издаваните книги. И така често отблъскват - защото много читатели искат сами да открият своя автор и книга, а не да следват похваленото от друг.
Монике, толкова ли си грозна, че никой мъж не ще да те погледне,ма? И затова избиваш комплексите си, пишейки по форумите?
Да разговаряш с Моника на живо е едно от многото прекрасни неща, които няма да ти се случат в този живот.
Да разговаряш с Моника по форумите, е все едно да разговаряш с Лао Дзъ. Да разговаряш с Моника на живо, вероятно е истински кошмар...
Защо пейСаж. Опрвете анотацията на книгата
Към Борис!! - Да приемаш и уважаваш чуждо мнение, което е различно от твоето собствено е признак за мъдрост. Да бъдеш груб и да осъждаш хора, които не познаваш е признак за елементарно и опростенческо мислене.
Една година по-късно и мисълта за тази книга все още ме стяга за гърлото. Нямам какво да добавя, казали са го преди мен - книгата е наистина безпощадна.
Всъщност исках да проверя ще се издава ли нещо друго на Маккарти.
Не завиждам на преводача на тая книга - МакКарти има неподобяем стил на английски, и рисува с такава палитра която просто не знам как се възпроизвежда на друг език... Евала.
Към Моника! - Зомбито вика: "Дръжте зомбитата!" Като не искаш да четеш измислени неща, просто не чети романи, защото повечето от тях са измислени. Затова им викат "фикшън". Макар в този "фикшън" да е възможно да има синтез на една по-голяма истина от тази която е във вестниците. И щом ти скучно да четеш "измислени неща", чети енциклопедии - там всичко е истинско...
Горката Цвети, направиха я на парчета, само защото има собствено мнение! И като се замисля, май точно тези, които побързаха да си откъснат хапка от нея толкова много възхваляват книгата като някакво велико просветление. Ами да, книгата разказва точно за тях. За мен е отвратително да срещам такива хора всеки ден в ежедневието си. Зомбита, които са готови да изядат всеки и да унищожат всичко, само да задоволят първичните си инстинкти. Ако има нещо общо между книгата и реалния живот, то е самота, отчаяние и безнадеждност. Как е възможно да ви разтърси нещо измислено, а да го приемате равнодушно и да участвате в него, когато се случва в живота ви тук и сега?
Намирам книгата за "нищо особено". Изчетох я с мъка.
Невероятна книга. Изпипана и обмислена отвсякъде, всяка дума, всяка сцена си имат цел и тя е постигната. Разбирам защо има хора, които не я харесват, предполагам са били отблъснати от мрачната и жестока действителност, която е описана още по-сурово. Лично в мен книгата остави отпечатък. Ще гледам филма с надеждата, че няма да се разочаровам и определено ще си купя още от Маккарти.
Велика книга
За книгата...Впечатленията ми са събрани във войнишко канче, в което ври пакетче чай, използвано за стотен път. Апокалиптичното описание на земята, останала с малкото си обитатели и бащината обич на фона на пълната безнадеждност ... Описание - катарзис! Всеки, който прочете романа, може и да бъде прочистен от хленча на консуматорството, от тихата мъка на отминаващите времена до достигането на някакъв отговор - защо Светът ни е такъв какъвто е!
Преводачът е страхотен!Това дава още веднъж възможност да оцениш истински качествата на една книга. Напомня ми, че преводът е мисия!Не си купих книгата заради наградата "Пулицър", а заради надеждата в един много по-страшен свят от нашия.Изглежда още нищо не сме видели...
Кой е добър, кой е лош?!Кое е правилно, кое е неправилно?!"Всеки от тях беше целият свят за другия."
Книгата, а и този писател, са едни от малкото примери за критична и смислена литература в американското общество Така че, хайде да не се правим на остроумни, ами да оценим нещата по достойнството им, защото не всеки път имаме шанса за досег с литература от такава качествена класа.
Еее, този последният коментар много ме развесели..И човекът си е много прав.
Незабравима книга...
Лошото е, че най-незабравимото в нея са купищата суперлативи по предната корица, задната корица, вътрешната страна на предната корица, четири-пет страници в самата книга и предговорът на преводача в стил "седми клас съм, казаха ми какво трябва да напиша, а аз си го сглобих за класното". Не така, бе, хора, едва не ме отказахте да прочета книгата...
незабравима книга
Едва ли бих могъл да кажа нещо повече от вече изреченото за "Пътят".
Който все още не го е чел, нека го направи, има защо!
Романът е много вълнуващ - прочетох го преди 1 месец, а сега, когато се сещам за него, нещо ме стисва за гърлото, както по-долу беше писал някой.
Радвам се, че ще го екранизират, но не зная дали няма да се разочаровам от филма - вече си създадох моя представа за Момчето и Бащата.
Маккарти е невероятен автор, май ще си купя и другите му книги.
Има малка надежда за света да не тръгне по Пътя и тя е в мненията на този форум. Колкото и да са малко, все пак имало и нормални хора. Не вярвах
невероятна книга
Да си кажа честно, мислех да коментирам, но...ще се откажа! Това, което съм имала да кажа, съм го казала в ревюто за книгата...само ще спомена, че именно заради хора мислещи по този начин: *Потресаваща... СКУКА!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!* , светът някога ще се събуди в този сън...за съжаление...и тогава няма да е скука...ПОВЯРВАЙТЕ-запътили сме се точно натам, колкото и да не ни се вярва! Даже прочитайки коментарите си мисля, че поне по бездушие вече сме в съня...ЖАЛКО!!!
Осъзнавате ли колко много "хора" просто заслужават да умрат. Цветита, Николайчовци Цоневци и хилядите бродещи по моловете, клубовете и кафетата. Кому са нужни тия същества? Апокалипсис. Пътят и това е...
Хора ,тази книга е многооооооооооооо яка като не сте я разбрали добре не пишете глупости.Аз съм я чел 10 пъти и ще я чета още 20 пъти.Тя най-готината книга.
ПРОЧЕТЕТЕ Я,НЯМА ДА СЪЖАЛЯВАТЕ!!НЕ СЛУШАЙТЕ ЦИничните коментари .Те целят да ви лишат от неповторимото удоволствие,което ще изпитате(смесено от студ и топлина,от болка,трдности..)не я пропускай те
Чел съм мн книги,но тази направо ме зашемети.
о, цонев, не само издателите пишат, а и враговете на издателите, на авторите и на преводачите. Полюсните неподплатени мнения го издават
"Пътят" е една изключителна книга.Като цяло,историята е умопомрачителна,но вниквайки в сърцевината й,ние преоткриваме онази топлина,която не може да бъде потушена дори и от смъртта...
Абсурдното мнение на Николай Цонев издава, че май точно той се опитва да дискредитира с някакви съмнителни цели един шедьовър. Не веднъж този форум е ставал поле на нечисти издателски войни.
И на мен не ми хареса. Предполагам, че тук само издателите си пишат, за да си правят реклама на книгите и да им вярват глупави читатели. За пореден път си купувам книга на специално това издателство и бъркам. Тази ще е последната!
Колко различни са хората! За "Цвети" тази книга е била скучна, а към края на "Пътят", аз нямах сили дори да плача, толкова силно ме беше стиснала за гърлото. С тази книга, Маккарти ни е завещал сърцето си!
Страхотна, както и другите му книги. Изхарчете някой лев защото си заслужава.
Цвети, ако тази конига не те е развълнувала, значи нямаш сърце...
Влизам за втори път във този форум, просто защото съм отчаян почитател на Маккарти и не мога да подмина безмозъчното мнение на някоя си Ц.вети, която изглежда не е чела нищо освен Здрач през последните години. Вече 3 години Пътят е на 14 място във френския Амазон, на 50 в британския, а отделните издания в американския се движат между 50 и 100. Става дума за директни продажби на читатели. Но у нас хората са толкова оскотели, че ги мързи да мислят.
Книгата е страхотна. Аз самата я изчетох на един дъх :) Надявам се и филма да е добър :)
Да бе, потресаваща! Тук само издателите си пишат хвалби. А тая книга е голяма тъпотия. Потресаваща... СКУКА!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
"Пътят" е потресаващ роман!
Не знам, за мене "Няма място за старите кучета" е по-интересната му книга. Абсолютен екшън, съчетан с голяма дълбочина. Образът на Чигур е еманация на злото в съвременния свят.
Бих искал да кажа на всички онези, които се кол***ят за тази книга, да спрат да го правят, да отидат в книжарницата, да си купят, да я прочетат и могат да бъдат сигурни, че никога няма да я забравят.
Абсолютно съм съгласна с Фен на Маккарти. Супер е, че тази невероятна книга ще се появи и на голям екран в екранизацията на един от най-дълбоките съвременни режисьори Джон Хилкоут. Аз си купих старото издание, но на корицата на новото е официалния постер на филма с Виго Мортенсен в ролята на бащата. За съжаление ще трябва да чакаме февруари за премиерата, но пък филмът май ще си дойде направо с Оскарите у нас. Нямам търпение да го гледам, защото съм луда по книгата.
нека и ние изпреварим събитията един път!
Кормак съвсем скоро ще получи Нобел и ще е един от най-заслужилите автори с това отличие.
Иначе книгата е безпощадна !
Книгата е много хубава, препоръчвам на истинските ценители на литературата.
Това е най-великия роман на последните десетилетия. Съкрушителен и спиращ дъха. Време беше да се появи и в България. Издаден е във всички цивилизовани държави.
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Светът, който познаваме, вече го няма. Причината за това не става ясна и не е необходимо, защото е необратима. Оцелелите са малко, разпръснати по всички кразища на планетата. Как са оцелели също не става ясно, защото е без значение.
В обстановка на хаос и разруха, вместо да се обединят и да си помагат взаимно, хората са разделени от егоистичното желание за физическо оцеляване. Първичното в човека ескалира и оцелелите се отдават на грабежи, плячкосване и убийства, в името на едно празно съществуване, целящо да останат живи още един ден, независимо от цената, която трябва да се заплати.
„Морал” и „добродетел” са просто думи от една отминала епоха и не носят никакъв смисъл за съвременния свят. Без тях човешката съвест сякаш заспива и позволява на пороците да превземат всичко. Не умира просто светът, на смъртния си одър е човечността.
В тези жестоки времена двама души вървят по своя път в търсене на по-топло място. Нямат имена, не са им нужни. Имената служат за пред обществото, за да покажат кой си и да те отличат от останалите, но тук няма никой друг и всичко е безименно: градовете, месеците, дните, хората. Героите.
И все пак нещо ги отличава от останалите скитници по пътя. Силата, която ги крепи, е взаимната им обич. Само тя има помага да съхранят добродетелите си и превръща живота им в нещо повече от борба за оцеляване. Момчето бива тласкано напред от неугасващата си, по детски наивна, надежда. Мъжът, от своя страна, вижда в детето непрестанна причина да продължи да се бори.
Въпросът „все още ли сме от добрите?” е зададен нееднократно, а отговорът е все по-труден за откриване, тъй като границата между доброто и злото отдавна е размита, а съвестта мълчи пред инстинкта за оцеляване.
Това е роман за човешкото в човека и силата да го запазим, когато всичко друго, около и вътре в нас, умира.
Зорница Гроздева, Хеликон Велико Търново
Когато започнах да чета книгата, очаквах нещо да се случи. Повечето автори ни предлагат истории с бързо развиващо се действие и развръзка. С тази книга изживяването беше много различно. Всичко е написано между редовете. Историята е много дълбока и не всеки би я разбрал. Тази книга е за тези, които наистина биха успели да уловят тънките моменти в нея. Заслужава си да се прочете от всички ерудирани читатели.
Диана Атанасова, Хеликон – Варна, Мария Луиза
" Никога е твърде много време" - Кормак Маккарти
Ако сте се приготвили да четете роман и да убиете малко време, спрете...и пригответе бележник и молив, защото...това не е роман - това е генератор на въпроси и чувства...
Това е светът, какъвто никога не сте мечтали и който става реалност. Един постапока-липтичен свят, който ще ви сграбчи, ще разкъса сетивата ви, ще ви разтвори в сиво-черното си еднообразие... Свят, който ще ви смачка в себе си и ще изтрие от паметта ви всички цветове и сънища.
Вървейки по Пътя с мъжа и детето до самия му край, вие няма да научите имената им.
Мъжът - символ на силата, на волята; символ на мрачната решимост.Символ на Спомените и на Миналото, което пази у себе си зрънца от красотата на Предишния свят.
Детето - символ на крехкостта, на Живота, на Любовта към всичко. Символ на Надеждата, символ на Бъдещето, което не помни, но трябва да сбъдне Красотата.
Пестелив на думи и в същото време реален в образността си, Маккарти ще успее майсторски да ви вплете в безкрайна гама от емоции, картини, сивота и ... мъдрост.
И навсякъде в този измислен, безмилостен и изкривен свят блещука Надеждата - като самотна звезда, като спомен за цвят... като отдавна сънуван сън за жена.
И въпросът : "Каква е разликата между онова, което никога няма да бъде и онова, което никога не е било?"
Това не е роман за четене, в него нищо не се случва, в него се случва всичко.Това са думи, които се чувстват с цялата душа.
Ако сте се приготвили да четете роман и да убиете малко време, спрете...и пригответе бележник и молив, защото...това не е роман - това е генератор на въпроси и чувства...
Това е светът, какъвто никога не сте мечтали и който става реалност. Един постапока-липтичен свят, който ще ви сграбчи, ще разкъса сетивата ви, ще ви разтвори в сиво-черното си еднообразие... Свят, който ще ви смачка в себе си и ще изтрие от паметта ви всички цветове и сънища.
Вървейки по Пътя с мъжа и детето до самия му край, вие няма да научите имената им.
Мъжът - символ на силата, на волята; символ на мрачната решимост.Символ на Спомените и на Миналото, което пази у себе си зрънца от красотата на Предишния свят.
Детето - символ на крехкостта, на Живота, на Любовта към всичко. Символ на Надеждата, символ на Бъдещето, което не помни, но трябва да сбъдне Красотата.
Пестелив на думи и в същото време реален в образността си, Маккарти ще успее майсторски да ви вплете в безкрайна гама от емоции, картини, сивота и ... мъдрост.
И навсякъде в този измислен, безмилостен и изкривен свят блещука Надеждата - като самотна звезда, като спомен за цвят... като отдавна сънуван сън за жена.
И въпросът : "Каква е разликата между онова, което никога няма да бъде и онова, което никога не е било?"
Това не е роман за четене, в него нищо не се случва, в него се случва всичко.Това са думи, които се чувстват с цялата душа.
Анна Стоянова-Хеликон Бургас
