Прекрасно е да се срещнеш със съчинение по най-сериозните проблеми на пазарната икономика, което едновременно е и отлична художествена литература. „Приключенията на Джонатан Гълибъл" от Кен Скуланд откровено играе с големите традиции на английската литература, на Суифт и неговия ..Гъливер", на толкова още други големи автори,
включително Лорънс Стърн.
Класическият сюжет с претърпяно след буря корабокрушение и попадането на малък остров, е използван за целите на популяризаторска по същество литература. Сюжетът дава възможност позитивни икономически идеи да бъдат „преобърнати", да бъдат видени в едно абсурдно всекидневие.
Юношата Джонатан Гълибъл, позитивно настроен и любопитен за всичко заобикалящо го, се сблъсква непрекъснато с неразбираемото за него (като носител на здравия разум), ходове на непазарното, "разпределително" и уж-социално мислене. Тези конфликтни ситуации са понякога весели и безобидни, но и доста често - опасни или поглъщащи като черна дупка човешката енергия.
Сюжетите във всяка от главите на книгата придават по преобърнато-парадоксален начин плът и кръв на пазарните принципи, на либералното икономическо въображение. При това внушението се прави ненатрапчиво, с усмивка, някак неусетно в хода на общото повествование. Авторът Кен Скуланд с истинско писателско умение успява да създаде цял един свят - островно обособен, движещ своите абсурдни логики (по-точно е да се каже — буксуващ по силата на своите непазарни предразсъдъци). Епизодините персонажи са въплъщения на тези анти-принципи. но същевременно са колоритни и нееднозначни...
Доц. Михаил Неделчев