Трудна за четене!
Хубаво пише автора,но има твърде много подробности,имена и т.н ,от които, аз лично се отегчих!
Музей на невинността
Автор: Орхан Памук
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Еднорог |
| Брой страници | 686 |
| Година на издаване | 2020 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 535 грама |
| Размери | 20x13 |
| ISBN | 9789543652259 |
| Баркод | 9789543652259 |
| Категории | Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
Орхан Памук е носител на Нобелова награда за литература за 2006г. Романът му "Името ми е червен" печели присъжданата в Дъблин международна литературна награда ИМПАК. Книгите му са преведени на повече от петдесет езика. Живее в Истанбул.
Историята на една любов, започнала като случайна връзка, и превърнала се в огромно, всепроникващо и несломимо чувство, по - силно от смъртта и съизмеримо единствено с божественото и вечността.
"Памук придава нов живот и свежест на света, който сме мислели, че познаваме" Ню Йорк Таймс
"В нашето време на фалшификации, когато вярата на някои хора в литературата може да се разклати, Памук предлага нещо истинско" Обзървър
Ключови думи: Любов, орхан, памук, Нобелова награда, Вдъхновение за пролет, Колата от корицата
Тази книга все още стои в сърцето ми, чела съм я преди 6 години. Велика автора не случайно има награда за литература.
Хайде, хайде, истинският автор, истинският читател - всеки си има вкус и предпочитания относно литературата.
На мен не ми хареса книгата изобщо. Подарих я! Това не ме прави слаб читател по определенията на някои коментиращи...
Адски тегава.Не можах да я дочета. Подарих я.Дразни ме да я гледам.Не разбирам хвалебствените мнения за нея.
Страхотна книга, както и всички на Орхан Памук.
За него си трябва дълбинно четене, в книгата се говори за истинска любов с методите типични за източното писане. Това е представата на изтока за любовта. Тя е безкрайна и много дълбока.
Прочитайки романа , направих извод любовта трябва да бъде изживяна,въпреки норми и въпреки ВСИЧКИ пречки.Хареса ми.
Не ми хареса книгата и едва стигнах до края. Смятам, че историята е много разтеглена и спокойно можеше да бъде разказана в не повече от 200 страници.
Енис, можеш да си я поръчаш и в оригинал. Няма нужда да чакаш. Езикът е богатство, използвай го. Скоро четох "Чучулигата" на турски, разликата с превода е значителна, не в смисъла, а в детайлите.
Страхотна, уникална книга!!!
Никак не ми хареса.Дори не можах да стигна до края, въпеки че си го бях поставила за цел.Адски скучно и разводнено.
След тази книга Орхан Памук наистина доказва че е ако не по-талантлив, то поне точно колкото Умберто Еко и Марсел Пръст! Страхотна книга, която казва ВСИчКО за любовта! Ако се не лъжа, това е оценката на съпругата му за този текст?... След като я прочетох си мисля разни тъжни работи за мащабите и качеството на нашата българска литература...
Не ми хареса!!!!!!!
Истинският автор може да бъде оценен само от истински читатели и ценители на класната литература. Това не е Даниел Стийл или Дейвид Балдачи. Книгата е прекрасна...и благодаря отново на Еднорог, че ни поднася това празненство на сетивата.
Уууу,чудесно!Най-накрая излезе!От колко време само го чакам... ;p
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Нобеловияt лауреат Орхан Памук сам определя „Музей на невинността” като „нежен роман” за любовта, обмислян и натворяван в продължение на 10 години.
За разлика от други подобни романи, тук авторът чрез любовната история на текстилния милионер Кемал и бедната му сродница Фюсун не ни дава готови житейски отговори ,а поражда безброй въпроси. Така предоставя шанс на собственото ни разбиране и тълкуване. Подобно на Фуко, и при Орхан Памук пиететът към словото и вещите не е самоцел, а цел, защото писателят е убеден,че понякога пространствата и предметите в тях говорят по-мъдро и по-красноречиво за тези, които завинаги са ни напуснали, отколкото думите. По този начин животът на героите продължава под друга форма, но във всеки детайл от битието ни - от телевизията и пресата, до приятелството, самотата и семейството.
Книгата е творческа антропология на любовта във всичките й проявления – взаимност, секс, брак, приятелство.
Прочетете я, за да откриете и своята гледна точка към вечната тема за любовта. Орхан Памук ви дава тази възможност!
Не я пропускайте! И не забравяйте да я споделите с нас!
Маргарита Янева, Хеликон Бургас
„Изживях един много щастлив живот и нека всички го знаят“ - това са думи на Кемал агабей - главния герой в романа на Орхан Памук „Музей на невинността“.
Четейки романа, се потапяме в атмосферата на живота в Турция в средата на миналия век, на фона на проникването на западните порядки и култура в типичните балкански отношения в турското общество, както и реакцията му към една дълбока, чиста и неразбираема за времето си любов.
Млад бизнесмен, наследник на богата и известна фамилия, се влюбва в далечна роднина – млада, красива, но не и богата. Това не е любов, която може да се приеме в средите му. Кемал агабей трябва да спази обещанието си да се сгоди за дъщерята на разорен дипломат.
В усилено търсене на любимата, главният герой живее със спомените си – малкото неща, останали от нея, събира ги и ги боготвори, създавайки своеобразен „музей“.
Но какво е решила съдбата, когато все пак незабравимата жена е открита?
Романът е история за любов, преминала през стотици крушения, но устояла десетилетия.
Четейки романа, се потапяме в атмосферата на живота в Турция в средата на миналия век, на фона на проникването на западните порядки и култура в типичните балкански отношения в турското общество, както и реакцията му към една дълбока, чиста и неразбираема за времето си любов.
Млад бизнесмен, наследник на богата и известна фамилия, се влюбва в далечна роднина – млада, красива, но не и богата. Това не е любов, която може да се приеме в средите му. Кемал агабей трябва да спази обещанието си да се сгоди за дъщерята на разорен дипломат.
В усилено търсене на любимата, главният герой живее със спомените си – малкото неща, останали от нея, събира ги и ги боготвори, създавайки своеобразен „музей“.
Но какво е решила съдбата, когато все пак незабравимата жена е открита?
Романът е история за любов, преминала през стотици крушения, но устояла десетилетия.
Елена Площакова, Хеликон - Пловдив
Орхан Памук е роден на 7 юни 1952 г. в Истанбул в семейство с добро обществено положение - баща му е директор на турския клон на IBM. Орхан Памук завършва Робърт колеж, по това време вече средно училище, след което учи архитектура в Истанбулския технически университет. През този период той започва да се занимава основно с писателска дейност. Завършва журналистика в Истанбулския университет през 1977, а от 1985 до 1988 посещава Университета Колумбия в Ню Йорк и Университета на Айова. През 1982 се жени, но през 2001 се развежда.
През 2005 г. две турски професионални асоциации завеждат наказателно дело срещу Орхан Памук заради негови противоречащи на турското законодателство изявления във връзка с Арменския геноцид от 1915-1917 и избиването на 30 000 кюрди от турското правителство. През януари 2006 обвиненията са отхвърлени по процедурни причини.
На 12 октомври 2006 е награден с Нобелова награда за литература.
През 2005 г. две турски професионални асоциации завеждат наказателно дело срещу Орхан Памук заради негови противоречащи на турското законодателство изявления във връзка с Арменския геноцид от 1915-1917 и избиването на 30 000 кюрди от турското правителство. През януари 2006 обвиненията са отхвърлени по процедурни причини.
На 12 октомври 2006 е награден с Нобелова награда за литература.
