В будизма числото 108 символизира преодоляване на препятствие и извисяне на ново ниво. Сто и осем стъпала водят до много от храмовете в Корея, сто и осем са зърната на броеницата за отбелязване на рецитираните сто и осем мантри, сто и осем земни изкушения трябва да бъдат преодолени за постигането на нирвана. Сто и осем са и поемите в тази първа по рода си стихобирка, представена на български език.

Творбите, подбрани в „Дзен поезия от Корея“ принадлежат на жанра, известен на корейски като сонши. Дзен е японското наименование на течение в махаяна будизма, което на китайски се нарича чан, а на корейски – сон. Поради историческата обремененост на корейско-японските отношения много корейци биха намерили за силно неуместен превода на сонши като „дзен поезия“, но това е приетото название в западната литература и то се дължи на факта, че на запад будисткото учение, познато днес като дзен придобива популярност благодарение на японски учители.

Доскоро на сонши в Корея се гледаше като на тясно специализирана религиозна литература и само ограничен брой последователи на будизма бяха запознати с този вид поезия, но интересът в западна Европа и Америка, последвал преводите на сонши на английски, испански, немски, шведски и чешки, донякъде изненада и самите корейци и ги провокира да погледнат по различен начин на творбите на корейските будистки монаси, търсейки тяхното универсално звучене. Днес в Корея сонши все по-често се цитира като източник на национална гордост.