Само с файтона на миналото до никъде не се стига. Но без помощта на такъв файтон, натоварен с багажа на автентичните факти от миналото, съвременността също до никъде няма да стигне. Защото се лишава от разума, който дава познаването на историята. Нека архивите да се пазят, да бъдат напълно достъпни за широката общественост и свободно и неограничавано да могат да говорят своите истини пред публиката. И идващите поколения да съдят за предшествалите ги хора, държали власт и управлявали институции, като изхождат и от критерия кои от тях са се вслушвали в говора на архивите и са черпили разум от тях. И кои, като не са се вслушвали в гласа на историята са вършили грешки и даже безумия!
Но историята учи, ако има и обществени дейци с качества на добри и прозорливи ученици, които я четат и анализират от гледище на националните интереси и на народното добро. Може би с такова мислене би било добре да се разлистват страниците и на този том трети от „Из личния архив на Кимон Георгиев".

Гиньо Ганев

Ключови думи: мемоари, документалистика, Голямото четене