от Веско / дата: 27 май 2010

Току-що дочетох книгата. Мога да кажа, че е изключително добра, макар че не съм бил свидетел на социалистическия режим, дава отлична представа за него и страхотен коментар за българското общество, тогава и сега. Книгата е страшно забавна и макар че през цялото време докато я четеш ти се струва крайно абсурдна и невероятна, на практика е учебник по народопсихология.

от Лъвкрафт Кинг / дата: 05 май 2010

Страхотен роман от страхотен писател. Марин Дамянов е от най-добрите родни автори на четивна, добре поднесена и в същото време качествена проза.

от Татяна Гранитова / дата: 15 дек 2009

Този път авторът изненадва със съвършено нов стил. Разбира се променен е и езикът му. М.Дамянов го прави не за първи път.
Харесва ми тази форма на монологичен диалог. Който в настоящия роман е достигнал до своята най-изкристализирала форма.
Впечатляващо е умението на автора да изгражда жив и особено богат разказ само от диалози. Без това да накърнява пъстротата или спъва разказа.
В този ретро роман разказващ за живота ни неотдавна авторът може би разчита услужливата памет на читателите си. На спомена за картини, вкусове и мириса на онзи социализъм , малко и на носталгията им по годините преди промяната в България, ако не за друго поне за това че тогава са били по-млади.
“Самураят” е голям роман маскиран като непретенциозен , разказ на жаргон, който те увлича но и напомня за житейските ценности.
Някакво усещане за наивност и дори невинност остава в диалозите на мошениците за техните дребни плячки, и големи раздувки за страшни маризи.
Носи се и в преувеличенията на симпатичния му герой с вяра но и със саркастично отношение към собствените си способности и самоирония.