от Negative / дата: 11 окт 2016

Безцветна утопична философия, самонадеяно "разстлана" в 1500 страници! Не си заслужава времето и парите.

от Весела Христова / дата: 11 окт 2016

Анализът на Галин е изключително субективен и като такъв удобно изпуска всичко, което пречи на тезта му. "хората на науката, хуманитаристиката, философията – тези, които не могат да ПРОИЗВЕЖДАТ" са добрите във великолепната книга на Айн Ранд. "Лошите" са само снобите, които имитират изкуство и хуманитаризъм. Истински отдадените на изкуство творци са част от добрите. Съгласна съм, че от литературна гледна точка книгата не е шедьовър. Но е велика в своята безпощадна и брутална искреност. Да наречеш нещата с истинските им имена, дори и да не ти харесва - това е началото на промяната, както за всеки отделен човек, така и за цялото общество. Както Юлиан е написал - пророческа е книгата. Днес ние живеем в този кошмар и колкото почвече хора го осъзнаят, толкова по-големи са шансовете ни да оцелем.

от Джо Харт / дата: 10 окт 2016

Не съм чел книгата, но анализът на Галин (6) е много добре написан и няма причини да бъде подвеждащ, затова се радвам, че съм успял да избягам на Айн Ранд, която всъщност е много неприятна особа.

от Галин / дата: 09 окт 2016

Преди да дам мнението си за творбата, като такава, бих искал да кажа няколко думи за превода и редакцията на първото издание на романа на български език, а именно – изключително немарливо свършена работа от страна на преводач и редактор. Груби граматически, правописни и технически грешки могат да бъдат открити от началото до края на книгата, като особено дразнеща и възмутителна такава, е изписването на думата „предвид” като „пред вид”. В българския език съществуват, и са валидни за употр*** прилагателните имена „нисш” и „низш”, но те не са дублетни форми – имат солидна смислова разлика, и докато първата произлиза от „нисък”, и може да се използва в сравнителна форма, без задължително да носи негативно послание, то етимологията на втората се свързва с думата „низък”, която носи смисъла на „безчестен”, „подъл”, ”долен”, „недостоен” и „мерзък”. Уви, преводачът на романа, г-н Петьо Ангелов, явно не е наясно със смисловото различие между двете прилагателни, и което е още по-тревожно, редакторът – г-жа Искра Ангелова, очевидно споделя незнанието на преводача, след като е допуснала отпечатването на книгата по начина, по който я виждаме. Словоредът на много места е откровено сгрешен. Друга набиваща се на очи грешка, е употр***та на глагола „експлоАдирам”, която бих нарекъл типична грешка на четвъртокласник.
Преди да дам мнението си относно фабулата на творбата, искам да отбележа колко важно, според мен, е да знаем кой е авторът на „Атлас изправи рамене” – рускинята Алиса Розенбаум, работеща в САЩ под псевдонима Айн Ранд. Авторът не е типичният романист, създаващ проза в резултат на творческо вдъхновение – тя е философ, създател на собствено философско течение, наричано от самата нея „обективизъм”. „Атлас изправи рамене” е пропаганден инструмент на „обективизма”, своеобразен еквивалент на това, което представлява Библията за християнството.
Именно пропагандният характер на романа е единственото извинение, което намирам лично аз, за слабата фабула, и за елементарността на героите на романа. Героите имат ясно дефинирана роля, и са рязко разделени на три групи: (1) добри – за тях са характерни единствено положителни (според самата Ранд) черти на физиката и душевността: те са способни, красиви, богати, неуморни и безпределно принципни, никога не грешат; (2) лоши – те не притежават никакви добродетели, вредоносни са, и отгоре на всичко, до един са физически отблъскващи; и (3) фигуранти – те просто съществуват на гърба на добрите, без да допринасят, и без да вредят: описани са като досадното човечество, без което сякаш светът може,и което няма да е зле да се разкара някъде.
Естествено, фабулата на роман, построен по този начин, не може да бъде по-различна от борбата между Добрите и Лошите – борба, в която добрите блесват като все по-добри, а лошите са деморализирани до възможния максимум. Няма персонаж, който да премине от едната група към другата (с изключение, донякъде, на „Дойката”) – доброто и злото са кодирани на генетично ниво във всеки отделен персонаж, и не подлежат на промяна.
Добрите са хората на ума, на предприемачеството, на индустрията – хора,които са се създали сами, без да дължат на никого нищо. Тяхно кредо и верую е правенето на пари. Само. Това е мечтата и целта на живота им. Те не искат да им се пречи по пътя на постигане на целите им, отказват да се подчиняват на държавни регулации от какъвто и да било характер, застават твърдо против системи като тази на данъчното облагане, синдикализма,и ролята на държавата в разпределянето на благата. Добрите могат всичко сами. Благотворителността, солидарността и колективизмът са сред най-мръсните думи за техните уши, и са синоним на всичко зло, съществуващо на света. Добрите са свръхчовеци, венец на вида homo sapiens.
Лошите,от своя страна, са хората на науката, хуманитаристиката, философията – тези, които не могат да ПРОИЗВЕЖДАТ, и искат да оцеляват на гърба на Добрите. Неспособността им да създават материален продукт,от който да се печелят пари, е най-лошият им порок. Те застават в опозиция на Добрите, и искат да завземат властта над държавата, развявайки отнесени понятия за солидарност, благотворителност и хуманност. Искат да ограничат печалбите на Добрите,като ги накарат да плащат данъци върху доходите, като предприемат анти-монополни мерки в областта на производството. Основните две характерни черти на Лошите, са тяхната глупост, и техният мързел. Без изключение.
Романът представлява борба между така представените Добри и Лоши,простираща се на около 1500 страници, в които двете враждуващи фракции са се вплели като змии в смъртна схватка, и докато Лошите,благодарение на численото си превъзходство, изглеждат като победителите в порочния „реален свят”, то Добрите успяват да победят в по-малък мащаб, създавайки свое антиутопично затворено общество, ръководено от принципа на правенето на пари. Светът,който е доминиран от Лошите, естествено, бива доведен до катастрофа и пълно унищожение. За сметка на него, микро-светът на Добрите просперира, и свободната икономика го дърпа дотолкова напред, че дори и времето там никога не е лошо. Там цари пълно удовлетворение и щастие – там дори талантливият и способен инженер с радост се заема с чистенето на обори и отглеждането на картофи.
Айн Ранд бяга от комунистическа Русия още през 20-те години на ХХ век, уплашена от настъпващия колективизъм на Съветите. Бидейки уплашена,и проектирайки в съзнанието си бъдещето с ужаса на планираното стопанство, тя заема позиция в крайно десния политически спектър,и облича омразата си към колективизма и социализма във формата на философско течение. Не мога да не се съглася, че (конкретно в контекста на СССР) социализмът се изражда до небивало уродливи форми. В същото време, съзнанието ми не може да приеме факта, че философ би повярвал, че общество, доминирано и ръководено единствено от принципите на индивидуализма, капитализма и индустриализма, би просъществувало много по-успешно от това на социализма. Гледах няколко телевизионни интервюта, дадени от Айн Ранд за американски публицистични предавания,като започнем от 1959, та до 1989 г. Едно от изказванията ?, които ме накараха да погледна на нея като на съвсем ирационален човек, и което ми помогна много в разбирането на романа ?, е това, в което казва, че няма връзка с родителите си в Петербург (по това време вече Ленинград), не се интересува от това какви последствия има върху тях нейното писане в САЩ. Това не може да бъде нито проява на нещо, наричано индивидуализъм, или пък обективизъм. Това е егоизъм. Апропо, замислете се що за човек би могъл да нарече своите собствени философски разбирания „обективизъм”...?

от Люси / дата: 20 апр 2014

Изключителна книга! Ярки герои, уникален стил, разтърсващо послание!

Има филми по първите 2 части, ако не случайно не знаете. Книгата обаче е много по-хубава.

от Емилия / дата: 02 фев 2014

И трите тома са страхотни !!!

от четящ / дата: 03 апр 2012

И трите книги са невероятни ! Те са истината ,която всеки ден сме търсили ,а е била пред очите ни ....

от Milkana / дата: 05 юни 2010

Като много четящ човек, не мислех че ще попадна на нещо толкова невероятно като \\\"Атлас\\\". От три месеца въртя трите тома и немея. Всеки политик трябва задължително да държи изпит върху това произведение, преди да реши да се занимава с политика. В цял свят!

от Julian / дата: 03 мар 2010

Книгата е невероятна! Едва сега я прочитам но ме остави напълно шокиран. Всичко което описва книгата се случва в днешно време и не само в България!