Към Валентин:
Романът наистина излиза за трети път на български език, но ако е в нов превод се брои за първо издание. В останалото сте абсолютно прав: и за "културната пукнатина" и за некоректните издателства.
Издател | Фама |
Брой страници | 240 |
Година на издаване | 2011 |
Корици | меки |
Език | български |
Тегло | 324 грама |
Размери | 21.5x14.5 |
ISBN | 9789545973598 |
Баркод | 9789545973598 |
Категории | Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
У. Съмърсет Моъм (1874 - 1965) е най-високо платеният драматург през 30-те години на миналия век и сред най-четените автори на своето време, чиято популярност не помръква и днес. Рано прославил се и извънредно продуктивен, той е автор на десетки романи, пътеписи, пиеси, разкази. Животът му е изпълнен с пътешествия и приключения (дори изпълнява секретни мисии за MI6 през Първата световна война), а прозата му, достъпна и вълнуваща, свидетелства за големия му талант да изследва и осветлява горчивата реалност на човешките взаимоотношения.
„Една Коледа в Париж” (1939) е от малко познатите романи на Моъм, но е блестящ образец за разказваческото му майсторство. Чарли Мейсън, млад, красив, умен и заможен англичанин, заминава за първи път самостоятелно за коледните празници в Париж, където очаква да вкуси от насладите на разгулния живот във френската столица. Но още първата нощ той среща една жена с трагична съдба, близостта с която завинаги ще промени живота му.
Моъм е ненадминат в избора на сюжет, в усета за трагичното и в проявата на ирония, но и състрадание към съдбата на своите герои. - The Observer
Увлекателни сюжети, ярки характери, рядка писателска дарба. - Дж. Б. Пристли
Съмърсет Моъм е съвременният автор, оказал върху мен най-силно влияние. - Джордж Оруел
Ключови думи: Безсмъртни романи, Добрата стара Англия, С Париж в сърцето, Дни на Франция, Да събудим коледния дух, Коледни истории, Изкушението Париж
Към Валентин:
Романът наистина излиза за трети път на български език, но ако е в нов превод се брои за първо издание. В останалото сте абсолютно прав: и за "културната пукнатина" и за некоректните издателства.
От всички книги на Моъм тази, може би е най-силната...
Не смятам, че това е един от добрите романи на Моъм.Той е един от любимите ми писатели, но честно казано, не бях много доволна от тази книга.Нещо много изкуствено ми се струва, изкуствено и насилено...
С.Моъм-за него или само най-красивите думи,или нищо!Всеки,който цени хубавата книга,трябва да има в личната си библиотека поне една негова книга.
Прекрасна книга, едновременно вълнуваща, трогателна и сурова.
Не е вярно, че този роман излиза за първи път на български език, каквото и да твърдят от издателство "фама". Книгата излиза на български още 1939 г. под заглавието "Една любов в Париж" и след това през 1992 г., издание на "Век 22". Оригиналното заглавие на романа е Christmas Holiday. Виж линка:
http://www.sivosten.com/content.php?review.624
Така че това издание не е 1-во, а най-малко трето. Поради културната пукнатина, която възникна у нас през последните 20-на години, издателите често представят стари, издавани по няколко пъти неща като техни феноменални открития, изживявайки се като литературни месии.
Мисля, че Моъм няма слаб роман. Вероятно причината, за да бъде издаден романът за пръв път сега е тази, която е посочил по-долу Деян. Възхитена съм както винаги, когато чета нещо от Моъм. Той никога не флиртува с читаталите и ясно и точно формулира своята философска концепция за конкретните исторически събития, поради което не може да бъде харесван от всички. Образите са изваяни с дълбок психологизъм подобно образите на Достоевски . Главната героиня е рускиня и напомня образа на главния герой от филма Сибирскиябръснар на режисьора НикитаМихалков,
Най-слабия роман на Моъм, който съм чела. Сигурно затова излиза чак сега
Следя и познавам творчеството на Моъм от доста години, затова се изненадах, че едва сега излиза в превод на български негов роман. Но като го прочетох, разбрах защо не са го издали по времето на социализма. Героинята е руска емигрантка в Париж и в нейния разказ се съдържат много неудобни истини за руската революция и болшевишкия терор.
Великолепен роман - едновременно дълбок и увлекателен. Класиката си е класика!
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Богатият Чарли получава награда за работата си в бащината кантора и тя е - самостоятелно пътуване до Париж за Коледа. Там младежът очаква с нетърпение срещата си със стар приятел, както и неспирните удоволствия, които предлага големият град.
Рускинята Лидия, с която го среща съдбата, ще го отведе в един съвсем различен свят от аристократичния и богат живот, на който е свикнал. Трагичната й история и връзката й с убиец, ще променят Чарли. Целият престой в Париж ще преобърне из основи живота му.
Въпреки че „Една Коледа в Париж” не е толкова популярен роман, Съмърсет Моъм и тук не ни лишава от изключително ярките образи, заплетени ситуации, драматичните характери и чувства на обикновените хора.
Моъм ни заразява със стремежа си да надникнем дълбоко в човешката същност и природа - да я опознаем или разберем?!?
Фатима Мустафова, Хеликон Бургас
„Една Коледа в Париж” е от онези книги, които е подходящо да четете през декември. Не очаквайте обаче тя да ви омагьоса с коледен дух, нито да ви настрои романтично за предстоящите празници (аз лично таях такава надежда).
По това време на годината, когато по-голямата част от човечеството се подготвя за отбелязване на Рождество Христово, ще усетите на място посланието, което книгата носи. И може би заради него ще я предпочетете за коледна изненада, която има непреходна стойност.
Романът разказва за заможния, интелигентен и красив англичанин Чарли Мейсън, който получава като подарък самостоятелно пътуване до Париж за Коледа. Целта е да се позабавлява и да се наслади на красивия град. Разбира се, уговорил е среща и с приятеля си от детинство Саймън.
Очаквайки да си прекара чудесно, Чарли пристига в „града на любовта” готов за приключения.
Но нищо не върви по план. Приятелят му е някак променен и отчужден.
А запознанството му с проститутката Лидия се оказва съдбовно. Рускиня, съпруга на убиец, излежаващ дългогодишна присъда, тя се превръща в постоянна компания по време на неговия кратък престой в Париж.
От чувство на жал Чарли решава да я приюти. Хранят се заедно, говорят, спят в една обща стая, но без да имат интимни отношения, разхождат се из улиците, посещават долнопробни места, обсъждат картини в Лувъра, свирят на пиано. Сякаш са двойка влюбени.
Чарли научава за трагичния брак и тежкото ежедневие на Лидия, която не познава друго освен лишения, болка и самота. И макар да има моменти, в които тя го отблъсква с невъзпитаното си поведение, те остават заедно до края, разделяйки се, сякаш никога не са се срещали. Тези няколко дни с Лидия, нейната лична история, изборът, който е направила за себе си, знаейки, че това я унищожава, преобръщат напълно светогледа на Чарли.
Пред него се разкрива една нова страна от лицето на живота, за която не е знаел досега. Когато се прибира у дома, при своето семейство, където всичко е приповдигнато, безгрижно, порядъчно, повърхностно и лишено от смисъл, той осъзнава, че вече нищо няма да е същото.
Тук всеки един от героите е краен – Мейсън в маниакалния си аскетизъм, Лидия в страданието си, Чарли в щастието си. Тази Коледа в Париж за тях се оказва различна, и най-вече за Лидия и Чарли, които сякаш като подаръци си разменят щастие срещу нещастие. И всеки научава нещо за себе си чрез другия.
А аз си припомних, че човек не бива да бяга нито от хубавото, нито от лошото в живота, защото заедно те му придават нужната дълбочина, за да избуи в нещо пълноценно.
И макар книгата да ме изненада с нелекия си сюжет, истински се насладих на разказваческото майсторство на Моъм, който по пленяващ начин описва и разкрива човешката душевност – като призма, която пречупва светлината и показва всичките ѝ цветове.
„- Съвсем естествено е да възприемаш картините по различен начин от мен. Ти си млад и здрав, щастлив и заможен. Умен. За теб те са едно от многото удоволствия. Изпитваш топлина и удовлетворение, когато ги гледаш. Да се разхождаш из някоя галерия е много приятен начин да прекараш един ден, когато не си зает. Какво повече искаш? Но разбери, аз винаги съм била бедна, често съм гладувала и понякога се чувствам ужасно самотна. За мен това са ценните неща – да имаш нещо за ядене и пиене, добра компания. Когато работех и работодателката ми ме изнервяше, в обедната почивка отивах в Лувъра и злобните ѝ забележки вече не значеха нищо. След като майка ми почина и вече си нямах никого, това ме успокояваше. През дългите месеци, когато Робер беше в затвора преди процеса, а аз бях бременна, мисля, че щях да полудея и да се самоубия, ако не бях ходила там, където никой не ме познаваше, никой не ме зяпаше и можех да остана насаме с приятелите си. Носеше ми почивка и спокойствие. Даваше ми кураж. Помагаха ми не великите шедьоври, а по-малките, по-скромните картини, които никой не забелязваше, и чувствах, че се радват, че ги гледам. Чувствах, че нищо не е чак толкова важно, защото всичко отминава. Търпение! Търпение! На това се научих там. И разбрах, че въпреки всички ужаси, нещастия и жестокости на света винаги има нещо, което ти помага да ги преживееш, нещо, което е по-велико и по-важно от всичко това – човешкият дух и красота, която той създава”
Из „Една Коледа в Париж” – У. Съмърсет Моъм
Любина Йорданова, Хеликон Русе