1907: Литература, автономия, канон

Автор: Пламен Дойнов

Коментари: 0

Издател Кралица-Маб
Брой страници 130
Година на издаване 2009
Корици меки
Език български
Тегло 148 грама
Размери 0x0
ISBN 9789545330988
Баркод 9789545330988
Категории Литературознание, Език и литература, Хуманитарни науки, Книги

1907 година вече е обявена от българската литературна история за преломна, основополагаща, хипнотична, вълнуваща, гранична…
Тази книга събира текстове, които полагат 1907 година в четири перспективи (хронологична, литературно-археологическа, микроисторическа, персоналистична), демонстриращи възможностите за един различен литературноисторически разказ. Книгата изпробва модела на този разказ, който би могъл да бъде приложен в по-разгърнат вид и върху други знакови за българската литература години.
В тази версия за 1907 доминира проблематиката за литературната автономия и началата на българския литературен канон. Чрез дълбинни срезове в зоната на “оперативния” жанр на литературните прегледи се изследват сложните взаимодействия между текущо писане и своевременна критика, търсят се границите между висока и масова литература, между протоканон и канон. Анализират се и напреженията между бит и литература, между “централни” и “маргинални” текстове, както е в творчеството и поведението на П. К. Яворов около 1907-а. Внимателно се из-следва и пътят на един български поет (Димчо Дебелянов) през годината – време, когато бъдещият каноничен автор е все още почти изцяло неизвестен.
Това е книга, която представя 1907 година едновременно като идеално и конкретно историческо място, като желано българско пространство, което – защо не – може да бъде обитавано и днес.

Пламен Дойнов (1969) е автор на книгите с поезия “Вик на мълнии” (1991), “Post festum” (1992), “Любовникът и Маестрото” (1993), “Висящите градини на България” (1997), “Мистификации” (1999), “Истински истории” (2000), “Кафепоеми” (2003; 2005), преведена във Франция (2006) и в Унгария (2007). Един от авторите-съставители (съвместно с Б. Пенчев, Г. Господинов и Й. Ефтимов) на сборниците “Българска христоматия” (1995) и “Българска антология” (1998). Неговите пиеси “Къщата на Иван” и “Гласовете на другите” са отличени съответно с наградите “Иван Радоев” (2001) и “Аскеер” (2006).
Автор на критическата книга “Литература в междувековието. Поглед към българската литература 2000–2003” (2004) и на двутомното изследване “Българската поезия в края на ХХ век” (2007).
Водещ и съставител на издателските поредици “Годините на литературата” (съвместно с М. Неделчев), на Библиотека “Личности”, на “Литературата на НРБ: история и теория”, в които са публикувани множество научни сборници.
Директор на научно-изследователската програма на департамент “Нова българистика” на НБУ “Литературата на Народна република България (1946–1990)”. Доктор по теория и история на литературата. Преподава в Нов български университет и е редактор в „Литературен вестник”.

Ключови думи: литературознание

Все още няма мнения за тази книга.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg

Пламен Дойнов е роден на 10 април 1969 г. в Разград. Поет, драматург и критик.
Автор на шест книги с поезия, между които “Post Festum. Надгробни надписи и стихотворения” (1992), “Любовникът и Маестрото” (1993), “Висящите градини на България” (1997), “Истински истории. Стихотворения по действителни случаи” (2000).
Автор-съставител на сборниците “Българска христоматия” и “Българска антология. Нашата поезия от Герова насам”.
Автор на пиесите “Една добра жена в една лоша зима” (2000), “Къщата на Иван” (Национална награда за драматургия “Иван Радоев” за 2001 г.), “Жана и Александър или Дон Жуан в старческия дом” (Номинация за наградата на САБ за най-добър драматургичен текст на 2003 г.)
Негови стихотворения и пиеси са превеждани в Германия, Австрия, Унгария, Франция, Хърватска, Сърбия и Черна гора, Македония и др.
Основател на Авторския литературен театър (АЛТ), в който авторите играят по собствените си текстове: по-важни спектакли и демонстрации – “Тела и текстове”, “Смъртта на кръга “Мисъл”, “Резерватът Висящите градини на България”.
Публикува литературоведски и историографски текстове в периодичния печат.