Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Животът на Анет Буден е белязан от безумна и разкъсваща страст към Арман Дьони. От своя страна той е отдаден изцяло на идеите на анархизма.  Пътят на двамата се пресича на улица „Жир”, място отдадено на похот и сласт. Сблъсъкът на техните два  свята тепърва предстои…

„- Наистина нямах късмет-казваше тя. –Бих могла да се влюбя в пияница, в играч, в шмекер или наркоман…но не! Трябваше да е в автентичен идеалист. Ето така и стигнах до тероризма.”

Как малката  Анет  се издига от  леко момиче  до велика  гранддама  и на какво е осъдена ще разберете в пълната и изповед навръх 80-тия й рожден ден пред  сър Пърси /единственото й доверено лице/.   

Ще се открехне ли вратата на павилиона, зад който историята на една любов все още стои непокътната от времето и какво точно ви очаква там, ще узнаете само ако прочетете „Лейди Л.”  до края…

В деня на осемдесетгодишния си юбилей Лейди Л., гранддамата на Великобритания, решава да направи равносметка на живота си. Пряко засегнат от излиянията ѝ се оказва отдавна влюбения в нея сър Пърси – Поет-Лауреат, който едва не получава сърдечен удар от чутото. Насред кичозната обстановка на Павилиона, заобиколени от благородните потрети на починалите домашни любимци на Лейди Л., двамата потъват в забравеното минало на улица „Жид“.
Историята започва преди цяла вечност, когато перачката Анет става проститутка, а след това дама от висшето общество (чрез фалшиви документи, които „доказват“ синята ѝ кръв). Облагородена, Лейди Л. получава задачата да помогне на Арман и неговите поддръжници да наложат анархизма в целия свят. Това сътрудничество води до десетки жертви от извършените терористични действия, но най-жестоко наранени се оказват сърцата на двамата влюбени Арман и Анет. Той е отдаден на безумната идея да направи цялото човечество щастливо, като наложи нов социален ред, а тя, безумно влюбена в Арман, не може да понесе, че е пренебрегната заради нещо толкова абстрактно и илюзорно като човечеството.

Това е вечната любовна история на фона, на която Ромен Гари осмива в типичния си стил показността, привидното благородство, лукса, душевната празнота и пълната неспособност на човека да обича истински, обсебвайки и ревнувайки до смърт, хвърляйки се във всевъзможни безсмислени каузи, докато се опитва да бъде щастлив.

„Ето какво означава, вероятно, да живееш в свят без Бог, както направихме ние, Арман и аз, да придаваш абсолютно значение на света и да се оставиш да бъдеш осъден да търсиш земното щастие. Това бе общото между нас, всеки по негов си начин. Земята се превръща в джунгла. Всичко се оказва позволено, когато се опитваме да направим човечеството щастливо, или се опитаме ние да бъдем щастливи.“