райков, вземи се в ръце, плашиш ме ...
Марма, Мариам
Автор: Теодора Димова
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Сиела |
| Брой страници | 256 |
| Година на издаване | 2010 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 278 грама |
| Размери | 0x0 |
| ISBN | 9789542807025 |
| Баркод | 9789542807025 |
| Категории | Българска проза, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги |
Haшaтa душa пoнaчaлo е xриcтиянcкa. Bярaтa е във вcеки oт нac. При някoи cе зaпaлвa рaнo, при други пo-къcнo, при трети цял живoт тлее. Xриcтoc cе cрещa c вcеки oт нac – рaнo или къcнo. Toвa е нaй-вaжнaтa cрещa в живoтa ни. Чувcтвoтo зa Xриcтoc е нaвcякъде.
...както винаги-чудесно!
Ако приемем, че във всеки свой роман Теодора Димова влага парченце от душата си, то вярвайте ми, Авторката има най-огромната душа, съществувала на този свят. С всеки следващ роман, все повече и повече се убеждавам, че Тя не е човек...Не е възможно човешко същество да пише така. Гениален роман. Нечовешки гениален!
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Една съвременна българска жена, изгубила всичко в живота си, отхвърлена дори от собственото си дете, в опита си да избяга от действителността случайно попада пред прага на малка църква. Този спасителен бряг става единствената й утеха, но се оказва и това, което е търсила през целия си живот. Промяната е не толкова в местоживеенето и материалното й състояние, колкото в духовната й трансформация.
Тя започва да съпреживява живота на Иисус и неговата майка и да го предава, разказвайки го на много хора.
Романът е едно съвременно евангелие за божия син през очите на обикновен човек, за да ни напомни, че истинският живот на Христос започва след неговото възкресение, а нашият - когато повярваме в това.
Тя започва да съпреживява живота на Иисус и неговата майка и да го предава, разказвайки го на много хора.
Романът е едно съвременно евангелие за божия син през очите на обикновен човек, за да ни напомни, че истинският живот на Христос започва след неговото възкресение, а нашият - когато повярваме в това.
Кристина Казакова, Хеликон - Пловдив
„Едно поколение предава своето невежество на следващото. Грехът се възпроизвежда от самосебе си.” Това са думи на самата авторка, която открива вярата за себе си, потресена от факта, че евангелските текстове са истина...
Посегнах към новата книга на Теодора Димова от чисто любопитство. Исках да разбера защо е решила да интерпретира една библейска, или по-скоро евангелска тема. Темата за Христос и живота му, завършил на кръста - в името на човешкото добруване... Отговор ми даде не само книгата, а и самата авторка в едно свое интервю.
Марма, Мариам е разказ за човешкия Бог, пресъздаден от една жена, чийто живот се преобръща за миг. Изоставена и предадена от собственото си дете, тя тръгва към неизвестността и достига до вярата… До най-важната среща в живота си - срещата с Христос...
Теодора Димова не иска да ни впечатли (това са нейни думи), а да разкаже как всеки човек рано или късно стига до вярата. Да ни накара да се вгледаме в себе си и в своето отношение към най-близките си. Да проумеем, че много често ги нараняваме, без дори да подозираме, а това понякога води до трагични резултати.
Невежеството относно вярата трудно може да бъде оправдано и наваксано.
А дали точно липсата на вяра не ни е довело до джунглата, в която живеем?
Потърсете сами отговора в тази книга.
Посегнах към новата книга на Теодора Димова от чисто любопитство. Исках да разбера защо е решила да интерпретира една библейска, или по-скоро евангелска тема. Темата за Христос и живота му, завършил на кръста - в името на човешкото добруване... Отговор ми даде не само книгата, а и самата авторка в едно свое интервю.
Марма, Мариам е разказ за човешкия Бог, пресъздаден от една жена, чийто живот се преобръща за миг. Изоставена и предадена от собственото си дете, тя тръгва към неизвестността и достига до вярата… До най-важната среща в живота си - срещата с Христос...
Теодора Димова не иска да ни впечатли (това са нейни думи), а да разкаже как всеки човек рано или късно стига до вярата. Да ни накара да се вгледаме в себе си и в своето отношение към най-близките си. Да проумеем, че много често ги нараняваме, без дори да подозираме, а това понякога води до трагични резултати.
Невежеството относно вярата трудно може да бъде оправдано и наваксано.
А дали точно липсата на вяра не ни е довело до джунглата, в която живеем?
Потърсете сами отговора в тази книга.
Стефка Милева, Хеликон - Бургас
Споменем ли името на Теодора Димова, първата асоциация, която изниква в паметта ни, разбира се, че е дъщеря на великолепния български писател Димитър Димов, от когото несъмнено е наследила разказваческия си талант. Така че спор няма, а не може и да има – Теодора Димова е едно от най-талантливите и изящни пера, оставили своята следа по белите страници на съвременната българска литература. След безапелационния успех на потресаващия й роман „Майките” си казах, че едва ли би могла да напише скоро друг, също толкова силен по своя изказ и внушение, разказ... Но не познах.
И ето я „Марма, Мариам”.
Тази книга е различна.
Защо ли?
Защото тя не крещи. Не се опитва грубо да привлече вниманието ни. Не кокетничи. Не се поддава на суета и ласкателства. Не търси евтино внимание. Не позира.
Тази книга разказва. Просто разказва. Една стара като света история:
История за грях и изкупление, за вина и изцеление, за болка и страдание, за прошка и съзидание.
Историята на живия Бог, който толкова възлюби света, че пожертва единородния Си син, за да ни дари с вечен живот.
Историята на една жена, която превръща крушението на живота си в мерило за това какво може да стори Бог за нас, ако го допуснем смирено в сърцата си.
Историята на петия евангелист, който продължава да броди някъде сред нас и да ни зове: Стойте будни! Стойте будни! Не Го оставяйте сам! Той има нужда от нас. Ние имаме нужда от Него. За да пребъдем во веки веков...
Амин!
И ето я „Марма, Мариам”.
Тази книга е различна.
Защо ли?
Защото тя не крещи. Не се опитва грубо да привлече вниманието ни. Не кокетничи. Не се поддава на суета и ласкателства. Не търси евтино внимание. Не позира.
Тази книга разказва. Просто разказва. Една стара като света история:
История за грях и изкупление, за вина и изцеление, за болка и страдание, за прошка и съзидание.
Историята на живия Бог, който толкова възлюби света, че пожертва единородния Си син, за да ни дари с вечен живот.
Историята на една жена, която превръща крушението на живота си в мерило за това какво може да стори Бог за нас, ако го допуснем смирено в сърцата си.
Историята на петия евангелист, който продължава да броди някъде сред нас и да ни зове: Стойте будни! Стойте будни! Не Го оставяйте сам! Той има нужда от нас. Ние имаме нужда от Него. За да пребъдем во веки веков...
Амин!
Ваня Хинкова, Хеликон - Русе
Посегнах към новата книга на Теодора Димова още щом се появи в книжарницата, доста време преди авторитетното жури да я номинира за наградата Хеликон 2010. След романа "Майките", който дълбоко ме разтърси, просто нямаше как да пропусна "Марма, Мариам".
Вниманието ми бе привлечено от заглавието – Мариам е вариант на името Мария - Христовата майка . Най-актуалната употреба на Марма е лечебна практика, основана на натиск върху най-чувствителните точки от тялото, и се свързва най-вече с йога и аюрведа
Заглавието на книгата са всъщност имената, с които ни се представя жената, която разказва. Името й обаче така и не научаваме в хода на романа. Началото е забележително - сбито, но по един забележителен начин героинята запознава с обрата в живота й, отнел дъщерята, жилището, досегашния живот. От притвора на селската църква тя разказва своята версия за това какво и как се е случило през 33-те години живот на Иисус, както и на хората, с които е бил заобиколен през това време.
"Марма, Мариам" може да се чете и от вярващи, и от атеисти. Вярващите ще бъдат щастливи с книгата, защото тя ще укрепи вярата им, ще я нахрани като с небесен хляб. Атеистите ще оценят ироничността и скептичността пред силата на класическия сюжет, но независимо от своята религиозност, всеки докоснал се до повествованието на Теодора Димова, дълго ще пази спомена за него.
Вниманието ми бе привлечено от заглавието – Мариам е вариант на името Мария - Христовата майка . Най-актуалната употреба на Марма е лечебна практика, основана на натиск върху най-чувствителните точки от тялото, и се свързва най-вече с йога и аюрведа
Заглавието на книгата са всъщност имената, с които ни се представя жената, която разказва. Името й обаче така и не научаваме в хода на романа. Началото е забележително - сбито, но по един забележителен начин героинята запознава с обрата в живота й, отнел дъщерята, жилището, досегашния живот. От притвора на селската църква тя разказва своята версия за това какво и как се е случило през 33-те години живот на Иисус, както и на хората, с които е бил заобиколен през това време.
"Марма, Мариам" може да се чете и от вярващи, и от атеисти. Вярващите ще бъдат щастливи с книгата, защото тя ще укрепи вярата им, ще я нахрани като с небесен хляб. Атеистите ще оценят ироничността и скептичността пред силата на класическия сюжет, но независимо от своята религиозност, всеки докоснал се до повествованието на Теодора Димова, дълго ще пази спомена за него.
Елена Алексиева - Хеликон Бургас
Теодора Димова е родена през 1960 в София. Завършва английска филология в СУ \"Кл. Охридски\". Първата й пиеса \"Фюри\" печели през 1987 година награда на конкурс в БНР. През 1999 е публикувана в сборника Нова българска драма.
Следват пиесите \"Стая №48\" , \"Ерикепайос\", \"Калвадос, приятелю\" - публикувана в \"Литературен вестник\", записана в БНР в блестящото изпълнение на Кирил Варийски. Следват пиесите \"Игрила\" (публикувана в сп. \"Глас\"), \"Платото\", \"Неда и кучетата\". През 1999 година последните три пиеси излизат в самостоятелна книга. През 2000 година пиесата й \"Стопър\" печели Първа награда на прегледа на Нова българска драма в Шумен и Специалната награда на името на Маргарит Минков на Третия национале конкурс по драматургия. Получава също и номинация за драматургия на Съюза на артистите за 2000. През 2001 пиесата й \"Замъкът Ирелох\" печели субсидия за постановка в надпревара с драматурзи от почти всички балкански страни. Участвала е в международни уъркшопи по драматургия във Варна, Будапеща, Охрид и Лондон.
Поставени пиеси:
\"Игрила\" - реж- Елена Панайотова, Театър \"Сълза и смях\" - 1999.
\"Платото\" - реж. Величка Нейчева, ДТ Кърджали - 2000
\"Стопър\" - реж. Георги Михалков, Военен театър 2000
\"Замъкът Ирелох\" - реж. Георги Михалков, Младежки театър 2001
През май 2001 излиза първият и роман \"Емине\". Поради огромния интерес към него предстои второто му издание от ИК \"Жанет -45\". Ето и някои от отзивите за него:
\"... това е история,в която можеш да огледаш себе си,написана на език,който да припознаеш,със запомнящи се образи,които да заобичаш,за да се върнеш обратно и да я прочетеш още веднъж,както се препрочитат любими книги. Важен за българската литература роман. \"
Силвия Чолева, Литературен вестник
\"... Първият роман на Теодора Димова ,досега известна единствено като авторка на пиеси,още на пръв поглед обещава да бъде събите в най-новата ни литература. \"
Милена Кирова, в-к КУЛТУРА
\"... ЕМИНЕ има зрял романов стил. Неговата аналитична вглъбеност,лиризъм и патос отправят съм едно женско Аз,което мъчително узнава същността си на фатална жена /или по-точно на жена-фатум/ обречена да пресича времена, пространства, мъже... Това е книга за неведомото у нас, за чупливостта и устойчивостта ни. Книга за раздвояването, чрез което постигаме единството си. \"
Пламен Антов, в-к КАПИТАЛ
\"... В ЕМИНЕ потокът от увереност в измисления свят и от съмнения към ставащото наоколо се оттича в сякаш безкрайни изречения, с ритъма на вдишването и издишването,съсредоточено,внимателно и деликатно,като че ли избягвайки да стигне точката,за де не прекъсне някакъв живот. \"
в-к \"Стандарт\"
\"Яна Илинда - така Теодора Димова е кръстила героинята на дебютния си роман ЕМИНЕ. Ако повториш името няколко пъти,мелодията му отначало ще те замае, а после ще те успокои,все едно,че изричаш мантра. Точно така действа всяка прелистена страница от книгата на Димова. Увлича те все повече и повече,докато стигнеш задъхан до последния лист.... \"
Елена Кръстева, в-к МОНИТОР
\"Според книгоразпространителите ЕМИНЕ е хитово заглавие на пазара. В този факт няма нищо учудващо,защото Теодора Димова е вече утвърдено име в българската драматургия. \"
в-к ДНЕВНИК
\"Чуйте тези имена: Яна Илинда,Силян,Мина... И това стига,за да усетим специфичната езическо - православна мистика на ЕМИНЕ,първият роман на Теодора Димова. Наложила се като драматург /Игрила, Стопър и др/ авторката обяснява,че романът й е нереализирана пиеса,която упорито търсела своята форма. Вероятно екстремната чувствителност на героите не е могла да се затвори в диалози ирамки; преляла е в нагнетения,увличащ поток на съзнанието в ЕМИНЕ. \"
Биляна Курташева, сп. ЕГОИСТ
Следват пиесите \"Стая №48\" , \"Ерикепайос\", \"Калвадос, приятелю\" - публикувана в \"Литературен вестник\", записана в БНР в блестящото изпълнение на Кирил Варийски. Следват пиесите \"Игрила\" (публикувана в сп. \"Глас\"), \"Платото\", \"Неда и кучетата\". През 1999 година последните три пиеси излизат в самостоятелна книга. През 2000 година пиесата й \"Стопър\" печели Първа награда на прегледа на Нова българска драма в Шумен и Специалната награда на името на Маргарит Минков на Третия национале конкурс по драматургия. Получава също и номинация за драматургия на Съюза на артистите за 2000. През 2001 пиесата й \"Замъкът Ирелох\" печели субсидия за постановка в надпревара с драматурзи от почти всички балкански страни. Участвала е в международни уъркшопи по драматургия във Варна, Будапеща, Охрид и Лондон.
Поставени пиеси:
\"Игрила\" - реж- Елена Панайотова, Театър \"Сълза и смях\" - 1999.
\"Платото\" - реж. Величка Нейчева, ДТ Кърджали - 2000
\"Стопър\" - реж. Георги Михалков, Военен театър 2000
\"Замъкът Ирелох\" - реж. Георги Михалков, Младежки театър 2001
През май 2001 излиза първият и роман \"Емине\". Поради огромния интерес към него предстои второто му издание от ИК \"Жанет -45\". Ето и някои от отзивите за него:
\"... това е история,в която можеш да огледаш себе си,написана на език,който да припознаеш,със запомнящи се образи,които да заобичаш,за да се върнеш обратно и да я прочетеш още веднъж,както се препрочитат любими книги. Важен за българската литература роман. \"
Силвия Чолева, Литературен вестник
\"... Първият роман на Теодора Димова ,досега известна единствено като авторка на пиеси,още на пръв поглед обещава да бъде събите в най-новата ни литература. \"
Милена Кирова, в-к КУЛТУРА
\"... ЕМИНЕ има зрял романов стил. Неговата аналитична вглъбеност,лиризъм и патос отправят съм едно женско Аз,което мъчително узнава същността си на фатална жена /или по-точно на жена-фатум/ обречена да пресича времена, пространства, мъже... Това е книга за неведомото у нас, за чупливостта и устойчивостта ни. Книга за раздвояването, чрез което постигаме единството си. \"
Пламен Антов, в-к КАПИТАЛ
\"... В ЕМИНЕ потокът от увереност в измисления свят и от съмнения към ставащото наоколо се оттича в сякаш безкрайни изречения, с ритъма на вдишването и издишването,съсредоточено,внимателно и деликатно,като че ли избягвайки да стигне точката,за де не прекъсне някакъв живот. \"
в-к \"Стандарт\"
\"Яна Илинда - така Теодора Димова е кръстила героинята на дебютния си роман ЕМИНЕ. Ако повториш името няколко пъти,мелодията му отначало ще те замае, а после ще те успокои,все едно,че изричаш мантра. Точно така действа всяка прелистена страница от книгата на Димова. Увлича те все повече и повече,докато стигнеш задъхан до последния лист.... \"
Елена Кръстева, в-к МОНИТОР
\"Според книгоразпространителите ЕМИНЕ е хитово заглавие на пазара. В този факт няма нищо учудващо,защото Теодора Димова е вече утвърдено име в българската драматургия. \"
в-к ДНЕВНИК
\"Чуйте тези имена: Яна Илинда,Силян,Мина... И това стига,за да усетим специфичната езическо - православна мистика на ЕМИНЕ,първият роман на Теодора Димова. Наложила се като драматург /Игрила, Стопър и др/ авторката обяснява,че романът й е нереализирана пиеса,която упорито търсела своята форма. Вероятно екстремната чувствителност на героите не е могла да се затвори в диалози ирамки; преляла е в нагнетения,увличащ поток на съзнанието в ЕМИНЕ. \"
Биляна Курташева, сп. ЕГОИСТ
